Хм, толкова лаконично определение просто плаче за разцъкване с прецеденти и други тестове в екстремумите :), докато не се затлачи от доуточнения, и не добие някакъв по-задоволителен размер, и псевдонаучно звучене. :)

Ако разглеждаме боговете като същества със свръхествени способности и власт, то тогава историите за супергероите, защитници на градовете от комиксите, могат ли да се нарекат съвременен мит? (За достоверност не може да се говори, така че легендата отпада като възможност. Може би приказка?..) От друга страна, ако се придържаме към схващането за божествата като нещо свръхестествено и нечовешко по същността си, за съществата демони, неподлежащи на описание, но излъчващи усещането за съдбоносна сила, която може да влияе на хората и света, усещане имащо за източник място, предмет, метеорологично явление или животно, и осмислено в човешки образ едва в класическия период, тогава трябва ли да считаме, че митологията е нещо присъщо единствено на миналото?


Гърците митове ли са наричали митовете си? :) (невярна история?)

И естествено, че науката е митология, моля моля! :))) Интересуваше ме по-скоро това, което си изброила после - етнография, ~логия, фолклористика, история на религиите, ~на литературата, социология и т.н. Ти какво учиш, между другото? :)

А! Хрумна ми и още нещо по горното: може би не е съвсем правилно да отделяме напълно божественото от човешкото, ако мога така да се изразя, политературному. :)) Най-малкото в почти всяка религия връзката е доста тясна и често двустранна - богове се разхождат в човешки облик (приемайки покрай дегизировката и негативните й характеристики, като уязвимост например), а хора се _превръщат_ в божества! О_о (Тук даоизма сигурно е шампион, но и в добрата стара Елада подобни ъпгрейди не са непознати.) Значи, колкото и да е свръхестевствен даймона, не е съвсем чужд на човешката същност (според вярванията на същите тези човеци де :), не го приемай като лична позиция) и пълното им разграничаване би било.. грешка?


ПП: Психологията, разбира се, не бива да се пренебрегва. По отношение на Китай и далечния Изток същото важи и за Психиатрията. ;))

Амбицията е тъпо оправдание, затова, че нямаш достатъчно разум, за да бъдеш мързелив.