|
и аз не знам какво е. Размисли... Нали Вечните ги подключи победоносно Боряна.
8.
Щастливец…
Обаче най-трудното предстоеше тепърва. Защото осъществяването на съвета на просяка се оказа толкова трудно, че Шмонти почти се отчая да намери начина да влезе в лудницата… Да се озове между чука и наковалнята. За да се изкове като конска подкова.
Която носи късмет само на себе си, на Шмонти.
Да стане Ас на висшия пилотаж като неговия идол Manfred von Richthofen по брой на победите, в своята тиха война, която водеше в името на своята необвързаност.
С идиоти, които не са му на нивото. Без да ги подценява обаче. САМО ОНЗИ, КОЙТО ИМА СИЛНИ ВРАГОВЕ, ИМА ШАНСОВЕ ДА СТАНЕ ДОБЪР ВОИН. Такава бе една от многобройните му максими. Като нищо открадната от любимеца му Ларошфуко.
И да отмъсти за Манфред, предателски убит от долни отрепки, уж съвременници на Червения барон, лъжещи безпардонно.За всичко. Дори за броя на победите на Манфред.
Талисманът на Шмонти, снимката на Барона, за жалост беше останала в квартирата. Където беше окачена на стената точно срещу леглото на бившия командос Шмонти. Който го съзерцаваше и правеше упражнения да усвои неговия поглед.
Безкрайно беше благодарен на Манфред за погледа, с който го пронизваше след поредния запой чрез флъд в интернет. И за това че асът го спря да си закупи айфон, заповяда му с поглед:
-За теб, Шмонти, тъпо и упорито копеле, никакъв WIFI, само това остава да станеш интернет-терорист. Като изметта, само изпадналата пролетарска паплач, дори да има благороднически произход, това е простолюдие, се шляе с айфон у себе си. Освен това ставаш таргет на долната пасмина.
Шмонти обичаше да си говори с Манфред. Знаеше, че няма начин да смекчи стоманата в погледа му. Все пак се надяваше на някаква WIFI връзка с духа му.
Спиритичните сеанси cа тотална заблуда. Знаеше го от опит. Заиграване с неизвестното. С мистериозното.
Имаше горчив опит от щурите си години в художествената гимназия.
Когато се събираха край кръглата маса и задаваха глупавите си въпроси, на които нямаше отговор с да и не, по подразбиране, масата потропваше и се подиграваше с тях. Стана им ясно, че питането за оценките е повод за поредната гавра. Въпросите за любовта независимо от начина на задаване и увъртанията получаваха отговор НЕ. Както и да е, каза си Шмонти… Това не беше болка за умиране, точно аз не задавах никакви въпроси. Участвах като част от екипа. Като зрител.
Обаче потрепери при спомена за самостоятелния сеанс. Когато се зарече никога повече да не прави опити да се свързва с близък човек от отвъдното. Номерът беше с книга и ключ. Книгата беше овързана с някакъв канап и на канапа висеше ключът. Впоследствие разбра, че овързването по този начин прави невъзможно задвижването на книгата с ключа дори с ръка.
И така, Шмонти си спомни как на леглото под библиотеката запали свещ на рафтчето. Изчака в своето леговище в кухнята, където си беше осигурил усамотение, всички в малкия апартамент да заспят. И пристъпи към сеанса.
С цялата си душа започна да привиква духа на славния капитан, разстрелян от един сатрап след смяната на властта. Имаше въпрос, важен въпрос, на който копнееше да получи отговор именно от кавалера на Пруския орден и на други императорски отличия. Отговор от човека, чийто баща по неведоми пътища беше дошъл да освобождава страната, в която Шмонти беше подложен на гонения, както разбра по-късно, заради този си позорен произход. Потомък на враг на народа и на нежелан освободител.
Въпросът беше личен. Толкова личен, че Шмонти си го задаваше само наум. Ще срещне ли своята половина. И тогава го сполетя такава ужасяваща липса на отговор, че той се отказа дари наум да си задава този въпрос. Забрави завинаги за спиритичните сеанси.
Защо?
Защото книгата не помръдваше? Не. Книгата не помръдваше, но страшното беше друго. Стонът. Страшният, сякаш предсмъртен стон.
Шмонти скочи, угаси свещта и разтреперан светна лампата. На другия ден научи, че неправилно е овързал книгата. Това по никакъв начин не промени отношението му към опитите за връзка с отвъдното. Престана да участва в екипи, престана да си помисля дори за индивидуални сеанси.
Но за сметка на това откри друг начин за връзка с хората, които са си отишли от живота. Заряза дори великите реалисти като Толстой и Куприн, забрави за Стендал и за Дюма баща, прочел беше почти целия цикъл от романи на пиещия кафета най-плодовит велик френски писател, пресъздал реалистично цяла епоха, чието име му се губеше… Да бе, сети се той… Оноре дьо Балзак… Статуята му май в парка на музея на Роден… Започна по-често да чете мемоари, биографии и написани от хората, пред които изпитваше респект. А респект изпитваше към доказалите с дела думите си.
Към мълчащите хора на честта, чиито дела историците въпреки отчаяните опити да принизят в името на някаква доходна за тях кауза упорито изопачаваха.
При Шмонти не се котираха интерпретациите. А делото и словото. Словото, оцеляло във вековете. Словото, което не беше еднодневка. Словото, което сърцето му преценяваше като истина.
Не беше лесно, най-трудно беше със словото. Защото то достигаше до Шмонти чрез посредник. Ако посредникът интерпретираше през своята призма, без да зачита призмата на автора, фалшът проличаваше от първата страница.
По най-неочакван начин тази мъчнотия даде тласък на ново хоби. Шмонти започна самостоятелно да изучава езици. След като се опита да прочете на езиците, които знаеше, творбата на Нобеловия лауреат "Мостът на Дрина" Иво Андрич, се отказа да омрачава живота си с превод.
Не беше лесно. Купи си речник и се залови да чете. Купи си тетрадка и я изписа с непознатите думи. Заслужаваше си. Всяко изречение беше наслада и откровение. Чете повече от месец една-единствена книга. Той, Шмонти, който се беше научил да чете на четиригодишна възраст и оттогава прочиташе по една-две книги на ден. Имах невероятна памет, каза си Шмонти, имах. Сега помня, обаче избирателно. Асоциативно.
Трудът ми се отплати, че и нещо повече от това. Благодарение на Иво Андрич се състоя срещата ми с Бранко Милкович. С неговата Ватра и ништа. ПЛАМЪТ И НИЩОТО.
Отвори първия том, а ги имаше четири, и зачете стихотворението от цикъла Свест о песми, отбелязано с една опаковка от банкова спестовна книжка. В книжката имаше завещани на държавата 10-15 гущера. А стихотворението беше:
Мене ничега више није стид.
Клону сунце преко свега. Жељен плод
пун је ноћи. Глас што себе сања, зид
откри у даљини где зазидан ми брод.
У том зиду чувам своју гордост, певам
из те зазиданости лепше но на слободи.
Откуд та моћ да себи одолевам,
а не одолеше виногради родни!
Је ли то чудна жеља да се живи
без себе? Жеља за песмом без песника?
Од прошлости и заборава време што се диви
издајству мога заустављеног лика?
Да ли то значи рећи промени: нећу!
И оставити песму да се сама мења?
Поклонити себе животињама и цвећу
и снагу своју дати глади црног корења?
У овој ноћи мене није стид
што певам из зида лепше но на слободи.
Сунце ми у пети бриди. Блешти зид
на крају пута што никуд не води.
**
Реч ватра! ја сам јој рекао хвала што живим
тој речи чију поседујем моћ да је кажем.
Њен пепео је заборав. Ако пред том речи скривим
под челом ми поледица и дан поражен.
Реч крв! најлепша реч која се не сме.
А колико птица и звери у крви мојој преноћи!
Можда изван мога срца и нема песме,
јер крв је ванвремена мастило без моћи.
Реч жудња! једина још смисао не нађе;
И птица у паклу кроз тужну ми главу.
О горко море за моје беле лађе
кроз исписани предео и вербалну јаву!
Реч смрт! хвала јој што ме не спречава
да отпутујем у себе ко у непознато,
где ако не нађем себе и смисао што спасава
наћи ћу свога двојника и његово злато.
Реч ватра! ја сам јој рекао хвала што живим.
Реч смрт хвала јој што ме још не пречи
да волим самог себе и да се дивим
својој људској моћи да изговарам речи.
***
Верујем да бих могао да говорим
да изађем из себе с надом на повратак,
макар кроз пустињу до места где горим,
макар кроз смрт до истинских врата.
У погрешном распореду речи утешно време
можда ћу наћи. Или ћу открити
како је бесциљно љубим ко киша, као време,
ко онај што мења речи а не свет скровити.
Верујем, мада без наде ући мора
у ноћ, у заборав кроз који се простирем,
та песма без завичаја, та птица без гора,
да смрт своју не издам, да живим док умирем.
Онај ко пева не зна је ли то љубав
или смрт. Када мирис помери цвет,
где је цвет, да л тамо где мирише са руба
света пуног а празног, ил тамо где му је цвет?
Свака је песма празна и звездана,
Ни бол ни љубав не може да је замени.
Она је све што ми оста од неповратног дана,
Празнина што пева и мир мој румени.
Песмо празна и звездана, тамо,
твој цвет ми срце слаже, кроз крв шета,
ако га уберем оставља ме самог,
ако га напустим за леђима ми цвета.
Всъщност трите стиха бяха целия цикъл, посветен на френския поет Боске.
Шмонти прехвърли мислено страниците, знаеше стиховете наизуст, и реши да не чете Триптихон за Еуридику.
Само това ми липсва точно сега. Чакат ме битки за оцеляване. А поезията на Бранко ме прави слаб.
Как можа, човече, да сложиш край на живота си заради една жена? При това чужда съпруга. Нещо повече от това, предпочела те пред един преуспяващ поет, чиито стихове са превъзнасяни и хвалени. Остави това. Васко Попа си е живял честито 68 години. А Бранко се самоубива на 28. Не прочетох нито едно негово стихотворение, мернах само превод и това ми беше достатъчно, каза си Шмонти.
Посредствен. Остави това, че е по-стар. НАМРАЗИХ И НЕГО, И НЕЯ.
Що за любов е това да се обесиш сам на дърво насред поляна в гората?
Бил е на 23 години, когато пише гениалния цикъл Узалуд je будим. Напразно я будя…
І.
Прошла jе поред куће, где се пали светлост пиjе млеко
и спава
и оставила на тротоару своjе стопе као клавирске дирке
од тада носим на уснама пољубац велики ко њено чело
и смишљам реч коjа ћe jе пронаћи и препознати.
И така Бранко я е будил до смъртта си. Да я беше зарязал, bro!
Чета за пръв път Поговора – Послеслова. И там откривам, че любимото ми стихотворение Ватра и ништа ти е донесло най-голямото признание, Брана...
И Шмонти си спомни, че след като се запозна с живота и смъртта на Бранко Милкович направи свой девиз думите ИЛИ ВАТРА, ИЛИ НИШТА.
С други думи: ИЛИ ВСИЧКО, ИЛИ НИЩО.
Девиз, който му помогна в борбата за оцеляване на бойното поле. ВСИЧКО И НИЩО беше кауза пердута. Компромиси.
Никакви компромиси с моите представи за доблест и чест.
На няколко пъти се беше опарил жестоко на този огън и плам, на тази ВАТРА. Заради компромисите. И си беше усвоил урока. Никакви компромиси, bro.\/b]
Егати безочието, да отмъкнеш любимата жена, своя връстница, от доста години по-младия Бранко. Цяла Югославия да знае за причината за самоубийството, и ти да приемеш през 1976 г. – наградата за поезия „Бранко Милкович“…
Две имена, сякаш венчани за предателството. ВАСКО И JОВАНКА. Предателката съпруга на Йосип БрозТито, заговорничила с генерали.
Иначе си жертва паднал.
Няма сакрални жертви. Жертвата си е жертва. Мъртва.
Шмонти не вярваше в мита за възкресението от Мъртвите. Не вярваше и това е.
И така, лека-полека беше започнал да се събеседва с Manfred von Richthofen, когото фамилиарно наричаше вече Манфред. Събеседва не беше точната дума. Залови се да чете за стратегията и битките. За изкуството на войната.
И за щастие откри съкровището: Сун Дзъ
Изкуството на войната
Свали шапка пред Преводача от английски Христо Шемтов. Решил почти неразрешимата задача превод на превода. Оригиналът беше на китайски език. Така че Преводачът нямаше екстрата превод от език от същата група. Няма съща група тука. Или знаеш китайски, или не го знаеш.
Спомни си за любимата си приказка, от библиотеката Златни зърна. За китайчето, което учило йероглифите.Есенцията на приказката беше, че момчето усвоило йероглифите, когато строгият учител го накарал да ги изписва на изгасен светилник. В пълен мрак.
За да знаеш китайски, трябва да го учиш от дете. Е, има щастливци, на които им се лепят езиците. Така съм и аз. И това много ми помага, самодоволно се ухили той.
Трая си, когато говорят на език, който знам, правя се на ударен, рече си Шмонти. Разбира се, не подслушвам. В живота се случва да пътуваш в автобус И до теб нькаква дама гордо озвучава с отвратителното си произношение на унгарски купето, като разговаря с някаква важна клечка. Е, не е лесно, но си траеш. Особено когато изрича с апломб някаква псувня. Фонетиката е ужасно трудна. Разлика в дължината на една гласна върши големи поразии.
Както и да е. Оказа се, че съм открил за доста неща топлата вода. Но поне получих потвърждение, че добре си изработвам плановете.
Сун-Дзъ каза:
Изкуството на войната е от жизнена важност за държавата.
То е въпрос на живот и смърт, път към сигурност или към разруха. От това следва, че то е предмет за изучаване, който в никакъв случай не бива да се пренебрегва.
Понеже Шмонти се изживяваше за държава в държавата, понеже имаше чужд паспорт, по време на един жесток запой беше прогласил от терасата на щабквартирата си: ТЕРИТОРИЯТА НА ОБИТАЛИЩЕТО МИ Е ЧУЖДА ТЕРИТОРИЯ – тя ГРАЖДАНИН СЪМ НА ВЕЛИКА СИЛА, достъпът забранен.
Озвучи цялата околност до общината с този вопъл и продължи скандалния си монолог: - Значи пияници, АЛКАШИ били моите съграждани!? Сега ще ви покажа що е то пиянство на гражданин на Велика сила! ЗНАЕТЕ ВИЕ ЩО Е ТО АЛКАШ!
След тези думи започна да мята като гранати празните стъклени шишета от бира. Взривовете върху бетонирания под на бившия ресторант Бонжур събудиха сигурно цялото сектантско село. Канонадата продължи и по време на разразилата се към полунощ светкавична буря.
В паузите между избухванията ехтяха крясъците на Шмонти:
- Кога ще заличите надписа СМЪРТ НА ПОЛИЦАИТЕ ПРИ ШИБАНАТА ВИ ОБЩИНА?!
- Кога ще проработи ЖЪЛТИЯ ВИ СФЕТОФАР ПРИ УЧИЛИЩЕТО, където пресичат децата от обикновени семейства?!
Псувните на няколко езика едно на ръка.
И музика, музика… АЗИС,голям мой любимец, през надутите до дупка тонколони. Или Алкохол… с гръмко припяване от терасата и наблягане на думите презивам се Крстич…
СЛУЖИО САМ СТАРИ КАДАР АРТИЛЕРИJA – ГРАНАТА В ДВОРА. Или Газ, газ… С НАБЛЯГАНЕ НА ДУМИТЕ ТАJ СИ JЕ ЦРВУЛЕ…
HEМУЗИКАЛЕН СЪПРОВОД:
коментари, изкрещени гръмовно от терасата:
- НЕБЛАГОДАРНО ПЛЕМЕ, защо за сърбите, КОИТО НЕ БЯХА СЪЮЗНИЦИ НА АДОЛФ, нямаше намалени цени, А ХУЛИТЕ БАЙ ТОДОР, който ви осигуряваше БАКАЛСКИ ЦЕНИ?! ДА СИ ПАЛИТЕ КОЛИТЕ ДАНО С ГАЗ ОТ ЗАПАЛКИ, като ви кръцнат КРАНЧЕТО. ИЛИ ВИ ГИ ПОВИШАТ ТАКА, щото сте МНОГО ОТВОРЕНИ И МЕ ПРЕСЛЕДВАТЕ КАТО ИМПЕРИАЛИСТ, ЧЕ ДА ВИ Е ПО-ЕВТИНО да пълните резервоарите на джиповете с сгориво от ЕВТИНИ ЗАПАЛКИ! И наблягах на думите сад че ти бензини! Алоуууу – РИТАМ… ШУТОВЕ, хич да не си мислят, че става дума за ритъм…
СЕКСИ РИТАМ – демек, С МНОГО, ама много ЛЮБОВ РАЗДАВАМ ШУТОВЕ…
Шмонти с мъка се откъсна от милите спомени, от любимите спомени за своя бунт в деня на падналите за СВОБОДА.
И зачете плановете… Който не е чел СУН-ДЗЪ, ХИЧ ДА НЕ СЕ ПРОБВА ДА ВОДИ КАКВИТО И ДА БИЛО БИТКИ С ВЕЛИКИЯ КИТАЙСКИ НАРОД.
Дори да ги четат, те не ги разбират. Само аз съм в час, защото като нищо съм прероден китаец, каза Шмонти, и се ухили=
Не вярваше в прераждането и знаеше, че освен от азиатците, в зората на човечеството е възможно да е мигрирал някой ген. Иначе имам достатъчно военни в рода си, рече си самодоволно той. Може би затова съм такава нагла и безпардонна шматка. ПЕРДЕ.
Освен това тия тъпунгери изковаха с гоненията си от мен СЪВЪРШЕН МИЗАНТРОП.
И прочете още един цитат от китайската стратегия.
СВОЕТО ВЕРУЮ ЗА ФЛЪДА В ИНТЕРНЕТ:
Цялото военно дело се основава на заблудата.
Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч — да му внушиш, че си близо.
Подхвърли стръв, за да примамиш врага. Създай привидност за безредие и тогава му нанеси съкрушителен удар.
Ако той се е подсигурил във всяко отношение, бъди подготвен да го посрещнеш. Ако те превъзхожда по сила, избегни го.
Ако противникът ти е с буен нрав, опитвай се да го раздразниш. Преструвай се на слаб, така че той да стане надменен.
Погледна Манфред.
- Добре де, няма да си купувам АЙФОН. …
Помълча и додаде:
- Освен това се наситих на виртуален тормоз на врага. Стратегията ми сработи ПОЧТИ безпогрешно, стратегията на ЛУДИЯ МАКС.
Да не говорим, че имах силни съюзници. В смисъл разправях наляво и надясно, че ги имам. Не, че ги нямах, но те реално не можеха да ми отърват кожата при наличието на толкова желаещи да ме елиминират.
Обаче след флъда ми във ФЕЙСБУКА СТАНАХА РЕАЛНИ СЪЮЗНИЦИ
След кратка пауза рече:
Обаче стратегията изисква смяна на подхода във всеки миг от битката. Това са банални неща, Бароне, на кого ги казвам всъщност… Друг е въпросът за маневреността и съобразителността… Всичко е според зависи. Обаче си прав за айфона. Подчинявам се безпрекословно на заповедта.
Манфред запази мълчание. Обаче Шмонти сподели на глас, че е готов да се закълне, че и неговият идол, Manfred von Richthofen, е приложил хватката на Макс. Маневра между два взели го на прицел противника, с внезапно стрелване нагоре. И двамата пилоти се поразяват взаимно. А Манфред ги гледа отгоре как се разхвърчат на земята като пламтящи отломки. И понеже боеприпасите са под отчет два изтребителя не се броят в списъка на свалените от Барона.
Четеше на глас и коментираше на глас. Погледна отново своя идол. И му се стори, че в крайчетата на устните на Червения барон, това си му беше прякорът, заради цвета на самолета, трепва усмивка.
Окрилен, Шмонти продължи да чете на глас:
Ако не се изтощава, не му давай възможност да си поеме дъх. Ако силите му са единни, разцепи ги.
Нападай го, където е неподготвен. Явявай се, където не те очаква.
Военните способи, които носят победа, не бива да бъдат разкривани предварително.
Пълководецът, който печели битка, преценява много неща още в храма, преди битката. Пълководецът, който губи битка, преценява малко неща предварително. И така, многото преценки водят до победа, а малкото — до поражение. А колко по-страшно е, ако не се правят никакви преценки! Съобразявайки се с това, аз съм в състояние да предвидя кой би могъл да спечели и кой по-скоро ще загуби.
НЯМАМ ДУМИ – рече Шмонти.
И събеседването приключи.
Шмонти прочете наум:
Водене на война
Сун-Дзъ каза:
Когато в бойните действия са включени хиляда маневрени колесници и още толкова тежки, сто хиляди войници с брони, а също и достатъчно припаси, та да стигнат за преход от хиляда ли, разходите на фронта и в тила, включително за прием и угощения на пратеници, за дребни принадлежности като клей и бои, а също и за колесници и доспехи ще възлизат общо на хиляда жълтици дневно. Толкова струва поддържането на стохилядна войска.
Когато започнат истинските сражения и победата изглежда далечна, оръжията на войниците ще се изтъпят, а пламът ще се превърне в униние. Ако обсаждаш град, ще изхабиш силите си.
Също тъй, ако войната се проточи, ресурсите на Държавата не ще бъдат достатъчни, за да устоят на натиска.
Ето защо, когато оръжията са изтъпени, пламът — угаснал, силите — изчерпани и хазната — опразнена, ДРУГИ ВОЖДОВЕ ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ НЕНАДЕЙНО, за да се възползват от безизходното ти положение. И тогава никой човек, колкото и да е мъдър, не ще може да предотврати последствията, които неминуемо ще настъпят.
И макар да сме чували за глупава привързаност в бойните действия, ВОЕННОТО УМЕНИЕ НИКОГА НЕ СЕ Е СВЪРЗВАЛО С ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ ЗАБАВЯНИЯ.
НЯМА СЛУЧАЙ, В КОЙТО НЯКОЯ СТРАНА ДА Е ИЗВЛЯКЛА ПОЛЗА ОТ ДЪЛГА ВОЙНА.
Само онзи, който е изцяло запознат с ужасите на войната, може да схване в пълнота как тя да се води, та да произтече от нея полза.
Способният военачалник не свиква допълнителен набор, нито прибягва до втори обоз.
ВЗЕМАЙ СНАРЯЖЕНИЯ ОТ СТРАНАТА СИ, НО ЗОБ И ХРАНА — ОТ ВРАГА. ТАКА АРМИЯТА ЩЕ РАЗПОЛАГА С ДОСТАТЪЧНО ПРОДОВОЛСТВИЯ, ЗА ДА ЗАДОВОЛЯВА НУЖДИТЕ СИ.
Ако е оскъдна държавната хазна, става тъй, че войската трябва да се поддържа отдалеч, чрез военни налози. А поддържането на войска отдалеч, чрез налози, води до обедняването на народа.
От друга страна, в близост до военни лагери цените се вдигат и това поскъпване допълнително стопява имуществото на народа.
Когато имуществото се стопи, селячеството изпада в бедствено положение.
Поради загубата на имущество и изчерпването на силите домакинствата в родината осиромашават, а седем десети от доходите им се разпиляват; същевременно държавните разходи, свързани с възстановяването на потрошени колесници и негодни коне, нагръдни брони, шлемове, лъкове и стрели, копия и щитове, предпазни мрежи, впрегатни волове и тежки каруци ще съставляват шест десети от общите постъпления.
ЕТО ЗАЩО МЪДРИЯТ ВОЕНАЧАЛНИК СМЯТА ЗА ВАЖНО СНАБДЯВАНЕТО С ПРОДОВОЛСТВИЯ ОТ НЕПРИЯТЕЛЯ. ЕДИН ТОВАР ВРАЖЕСКИ ПРИПАСИ СЕ РАВНЯВА НА ДВАЙСЕТ ДОСТАВЕНИ ОТ РОДИНАТА; ЕДНА КРИНА ЗОБ — НА ДВАЙСЕТ СОБСТВЕНИ.
За да убиват врага, у нашите мъже ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗБУДЕН ГНЯВ. Заради ползите от поражението на врага, на тях им се полагат награди.
Следователно, когато при сражение с колесници бъдат завзети повече от десет, тези, които са пленили първата, следва да бъдат наградени. Знамената се поставят на мястото на вражеските, а колесниците се зачисляват и използват заедно със собствените. На военнопленниците се полагат добро отношение и грижи.
Така, чрез победения враг, укрепваш собствената си мощ.
ЕТО ЗАЩО СМИСЪЛЪТ НА ЕДНА ВОЙНА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОБЕДАТА, А НЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ.
Тихо си оправи леглото и изгаси компютъра.
Ами да, техният език ме храни, рече си Шмонти. Така че съм добър военачалник. Водя серия кратки войни. Всяка среща може да бъде превърната в двубой. А срещите траят кратко. Така че хем съм си главнокомандващ, хем съм си воин.
- Лека нощ, Ваше Превъзходителство!
Одаде чест в стойка мирно, сведе глава пред Портрета на съвършения аристократ и ас Manfred von Richthofen и си легна. Като веднага се унесе в сладък сън.
С мисъл за деня, непременно наситен с битки.
С двубои.
Авторите имат право да се правят на мъж, на жена, на куче - на каквото си пожелаят.
Така че характерчето на главния герой донякъде се препокриа с моето.
Но всичко си е една измислица, творчество без никакъв окултизъм и мистика.
Така че като преводач на речника Съвременна западна философия отбирам и от тази материя.
Редактирано от funy77 на 14.09.20 20:11.
|
нещо като метафизика, нещо като окултизъм ...
