Гравитация, механизъм на гравитация, механизъм на движение, простр. движение. 1.

Според хипотезата гравитация в основата и са материални форми на по основно ниво от квантите на светлина.Вероятно с някава структора, може да е променлива и със склоност към превръщания.Тези грави форми, частици ги наричам Етериони. Групови движения на Етериони са предполагаемите Гравитони и гравивълни. Етерионите нямат маса, по точно за тях маса няма смисъл, те са в основата за механизма на маса и гравитация.Нямат константна скорост на движение, тя е променлива и зависи от гравиплътност, така както зависи и константа <С>. Етерионите взаимодействат лесно с всички материални форми, те са в превръщания с тяхната структора и са всъщност част от тези всички форми.Могат да бъдат поглъщани и излъчвани, като в зависимост от гравиплътност и останалото в Етерия се достига до равновесни процеси.
Всяка локална мтер. форма можем да разглждаме за кратък период като Запазваща локалното количество промени. Тези промени са неизвестни все още в пълнота но една тяхна променлива е взаимодействие с Етериони. Тук нещо ключово за Хипотезата формите опитват да запазят своето количество промени и всяка космическа или обща външна промяна в космическият сегмент предизвиква реакция, позволяване на пътища за взаимодействие , които да противодействат на промяната. При раждането на Космос, когато е имало незнаяителна гравиплътност, тя се е увеличавала при което реакция е било запазване на количество промени при протоформите, които при опита да запазят равновесие са излъчвали допълнително Етериони както и са се превръщали във форми които имат по близко равновесно състояние до това на Космическата гравиплътност.Поради това те допълнително са се ускорявали, т.е допълнително са разширявали протоКосмоса, всичко е продължило до достигане на форми които са били стабилни за дадена много ранна гравиплътност.В началото гравиефекта е бил отрицателен , което за кратко е забавило ефекта на критично покачващата се гравиплътност.
След достигане на първичното равновесие , външните над Космически условия даващи възможност това да се случи , ускорените вече форми, тука ускорението няма обикновен смисъл, те за кратък период са в междинно нестабилно състояние, процесът на взаимно преместване, разширение породължава, той разбира се включва и Етерионите, отново промяна в равновесието, при което средата опитва да намали локалните промени в отделните форми, те се опитват да поглъщат в повече Етериони и по малко да излъчват, поради това се изменя локалната концентрация на Етериони около обектите и това наблюдаваме като ефект на привличане.Този ефект на привличане, гравитация е ограничен от плъност на Етериони, гравиплътност достига някакви крайни стойности, след което с процеса на Космическо разширение намаля, като и в момента сме в процеса, намаляне на гравиефекта и сме в нестабилно състояние, вероятно ще има и бъдеща еволюция на формите, като това е Космическа тенденция. Количество Промяна ще преминава все повече в обеднени на количество промени матер. форми.

1. а)

Отново, Етерионите нямат нашият смисъл за маса, енергия, импулс, те вероятно са в основата на създаването им.

1. б)

Самото материално пространство/време представлява разпределението на Етериони, те комплексно дават смисъл на пространство и промени в пространството, включително и тези които са вътрешни за формите, но взаимодействащи с етериони. Това което ние отбелязваме като преместване в пространството се случва стъпково , като самото взаимодействие на етерион с материя, при което има преобразуване. Излъчване на етерион , като подобен процес също дава чувство за време. Интервала между такива процеси, излъчване, поглъщане, обратното или само поглъщане, поглъщане, излъчване излъчване е една стъпка, Квант Време/Пространство.От това квантуване следва и пдевдоконстанта <С>, зависима от <стъпките> които са зависими от плътност на етериони, гравиплътност.

1. в)

Гравипотенциал, при некомпенсирана гравитация е нееднородна плътност на Етериони, гравиплътност.Взаимодействие на материя с Етериони става симетрично , за него самите разлики в етерионната плътност нямат смисъл, при симетричното взаимодействие има ефект на изместване към зоната с по малка концентрация на етериони, това е гравитационно привличане. Локалните разлики в етерионната плътност се дължат на нестабилността, процеса опит за компенсация при който материалните форми <поглъщат> повече от колкото <излъчват> етериони. Тъй като за етерионите нямат смисъл маса, енергия импулс, то и размер няма смисъл за тях , могат да бъдат крайно променливи изпълвайки космически дялове и с приемана от нас практически мигновенна промяна, те са извън ограничения за простр. скорост, да взаимодействат с материя, тази част от материя с която го могат.