Започвам с идеята , материята позната и непозната, такава за която познатите за нас импулс, енергия, маса нямат смисъл и всичките производни на материя неща, качества, взаимодействия, въздействия, процеси имат практически неограничени възможности за развитие, еволюция. Нашият Космос вероятно не е сам и единствен, а е незначителна пренебрежимо малка част от Нещата, т.е хипотеза за Материален облак от практически безкраен брой и практически безкрайни форми на Светове.
Облакът като цяло има собствени движения, промени и те имат неопределими за момента направления, не и от Наша гледна точка, не за тези ни знания. Може да се предположи, отделните Светове ,Космоси се <раждат> и <умират> т.е те са в промяна развитие и могат да значат, да имат различен смисъл, като едно от направленията в Облака е двупосочно, симетрично и реверсивно в зависимост от условията.Ние го разбираме <субективно> като промяна от малко към голямо и обратното, но това не би имало смисъл за Облака, там няма малко и голямо, не като в нашите разбирания.
Нашият Космос е в такъв Процес на Промяна от една форма към превръщане към нещо друго и това вероятно за Система отвъд и включваща Космос е нещо което се случва много бързо , подобно на излъчване на< фотон от атом> в една система с огромен брой <атоми и надатомни форми>.Външните условия , които не е нужно да усещаме като някакво пряко въздействие върху Космос с обмен на каквото и да е , енергия и пр, външните условия задават Космическите промени, определят общата ентропия.Процесът е обратим, така предполагам.Процесът известен сега като Големият Взрив, според хипотезата, той е напълно обратим, като това неозначава <завръщане във времето> , означава само обратно развитие към нещо подобно на Това от което произлиза Космос.

Хипотезата приема и лежи на един Постулат, той гласи Общото количество на Промените в Целия Материален облак , т.е във Всичко съществуващо е Константа. От тук в отделните светове, Космоси , Локалните количества на Промени могат да са и променливи, не съществува строго запазване на Промените локално. В даден етап от дадена Светова, Космическа еволюция или в дадена голяма част, дял от тези светове е възможна Постоянно количество на Промяната, но в някакъв период това може да се наруши и ще бъде съвсем нормално и очаквано от Хипотезата. Означава възможност за съществуване на Взаимодействие между Световете, самата им еволюция в крайна сметка задължава към такова взаимодействие, ток на количество промени.
Понятия като импулс, енергия, маса са различни от Промени Запазване на Промени не означава запазване на импулс и енергия, Постулата за промените не включва Закон за запазване на Енергия и импулс.

За нашият Космос , Хипотезата приема вероятност, наблюдаваният Космос в този период е в локална сила запазване на общото количество промени.
Нарушен е Закона за запазване на импулс и енергия в космически мащаб, Хипотезата приема, че те не са в сила за Космос.
Според Хипотезата , при процеса на тока на Промените в раждането на нашия Космос, в най ранният етап е започвал процес с насищане с механизма на гравитация, тъй като хипотезата твърди че гравитация определя, задава скорости на пространственно преместване и самото му образуване на пространство и времето в това пространство, т.е материалното пространство/време. Твърди , в първите мигове, според сегашното ни време , са били възможни огромни скорости на всияки протоматериални обекти, много милиарди пъти над константата <С>. В процеса на <насищане> с гравитация развитиети, взривът се е забавяло, без телата да изпитват каквото и да е ускорение.Това е продължило да първично равновестно състояние на Грави механизма, който е и восновата на механизма за простр.движение и в основата на моделите за какъвто и да е Вакуум. Първичното равновесие е било при по различни , високи стойности на гравитационна плътност при което стойност на <С> и всички скорости на материалните обекти са с по ниски стойности, т.е общото време и на простр. движения и на собствените промени на квантово ниво са били с по нисък темп от сегашните такива. Общото време е било <забавено>

Етерия, това е общ комплекс в който са включени гравитационен механизъм, механизъм за простр, движение, моделите за Вакуум и ефекта от онова което наричаме тъмна енергия, коиято според хипотезата не е вътрешна за Космос.Допускат се и други неизвестни до момента явления.

Според Хипотезата , при процеса на тока на Промените в раждането на нашия Космос, в най ранният етап е започвал процес с насищане с механизма на гравитация, тъй като хипотезата твърди че гравитация определя, задава скорости на пространственно преместване и самото му образуване на пространство и времето в това пространство, т.е материалното пространство/време. Твърди , в първите мигове, според сегашното ни време , са били възможни огромни скорости на всияки протоматериални обекти, много милиарди пъти над константата <С>. В процеса на <насищане> с гравитация развитиети, взривът се е забавяло, без телата да изпитват каквото и да е ускорение.Това е продължило да първично равновестно състояние на Грави механизма, който е и восновата на механизма за простр.движение и в основата на моделите за какъвто и да е Вакуум. Първичното равновесие е било при по различни , високи стойности на гравитационна плътност при което стойност на <С> и всички скорости на материалните обекти са с по ниски стойности, т.е общото време и на простр. движения и на собствените промени на квантово ниво са били с по нисък темп от сегашните такива. Общото време е било <забавено>

В началните мигове космически живот вероятно е имало неизвестни до момента материални форми, които са имали друго от сегашното съдаржание за енергия, импулс, маса, вероятно са имали огромно пространствено заемане, първичен обем , били са съставни , процесите и промените в тях и стях са протичали с много висок темп, така до наближаване на гравинасищането.Близо до този момент процесите се забавят, при достигане има някаква стабилност. В този най ранен период допускам , че са се случили повече промени във формите , като видове форми ,от колкото след насищането до ден днешен и то много повече. Общото количество на промените винаги е било константа в миговете на раждането до сега, но вероятно е имало много малко единици първи материални космически форми, от там и тези изводи.

Законът за запазване на импулс и този на енергия имат смисъл само при глобална, непроменлива гравиплътност, такава в голям космически дял или целият Космос. Плътност на гравимеханизма в Етерия е променлива, поради това не са спазени законите, тенденция е да намаля енергия, импулс, маса , увеличява се константа<С> , но това нарастване не със смисъл на истинска увеличена скорост, няма ги тези отношения при променена гравиплътност, увеличена скорост при разредена плътност няма общо с увелиаване на скорост при константна плътност.Формулата за еквивалентност на енергия , равенството между енергия импулс, маса не е съшото , няма го това значение.
Поради промяна на Етерия, темпа на собствените промени в материалните форми търпи директно влияние и такова поради промяна в простр. разположение и скорост на простр. преместване. Какво е точно съотношението , все още хипотезата не дава отговор.

В процеса на развитие на Космос действа Космическа относителност, инертна маса намаля по абсолютна стойност, импулс и енергия намалят, губят се.Константа <С> се увеличава, но както казах това е съвсем различно от увеличение на скорост при постоянна Етерия, константна гравиплътност.Наблюдател не може да измери директно разлики , поради подобни причини като локалната относителност , промяна в собственото му време и обемно , простр. заемане, размер.Промяна , глобална в ИОС Етерия и всички други втзможни иос, ос., промяна във всички процеси.