Ето, от отговорите забелязваме, че духовното развитие е многозначно тълкуван термин, като едни наблягат на едно, а други на друго.
Повечето от нещата, които се изброиха наистина и според мен са начин на духовно развитие.
Имам критика към едно от мненията обаче и искам да си я изкажа. :) Това, че се издават много книги от серия "духвоно...нещо си" не означава, че те правилно отразяват какво е духовно развитие. Щото модерното напоследък учение за силата на мислите, закона на привличането и че сами творим действителността е просто едно от многото теории на метафизиката. Но съвсем не е единствената и напълно вярна.
Например монотеизма преди векове е учил, че всичко избира и определя един всемогъщ Бог, който не сме ние, ние сме само негови творения или къде повече чеда. Августин дори се е съмнявал, че имаме някаква свободна воля, камо ли да сме ЕДНОТО и да определяме всичко наоколо с мислите си.
Освен това това учение произлиза от древна индия и тамошните философи, популяризирано е от теософите наскоро, НО
никой от онез вдълбочили се философи не е така абсолютизирал закона за привличането и положителното мислене.
Ясно е, че прочетем някоя и друга книга и си мислим, че вече всичко знаем, но с годините откриваме и много други истини.
Например кармата и последствието от делата ни много повече определят светът, а не мислите.
Пробвайте да не ходите на работа и да не учите за изпити, пък мислете положително.
С хубавите ни мисли също не са се нахранили никакви бедняци и не са се сдобили с дом никакви бездомници, а ако крещим вкъщи, после кел файда, ако си мислим хубави работи.
Редактирано от kamael на 30.08.09 11:49.
|