общо взето говорим за едно и също нещо :)
Любовта среща "разделените светове" . Те са се разделили от липсата и. Ваклуш Тулев казва: "Няма зло,има нееволюирало добро" защото човек става лош ,когато служи на демоните си и ги храни.

Една притча за тези които не са я чували:

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

------------------------
В началото е била любовта ,която е замисъла съдържащ всичко и пътищата за постигане ,обединяване.
И любовта е в разпръснатото слово-звук ,в който всяка душа(частица от него) музицира в битието си.
Когато душите усетят че клончт към едно ,то те обединяват музициите си,допълвайки се.... и колкото по-богата става мелодията ,толкова повече светове обединява и себеосъществяването става пълно ,защото е отдаване-приемане. Проблема е че хората мислят че дават себе си изцяло а всъщност даваме само информация.
"човек" е събран! всеки е събран от всеки ,всеки съдържа всеки и го разбира в даден момент. Всичко което имаме и мислим че имаме го имаме НАЗАЕМ ,и ако неразберем това пропиляваме възмовността да ИЗЖИВЕЕМ истинската любов - тази към себе си. Това е космичната ,вечна любов... да възлюбиш себе си ,духа Христов ,вечното Дао. Защото всички сме различни проявления на духа ,частички от словото пръснато във вечния момент.