По "убийствено" доказателство то това, че ... никой не се преродил - особено от убитите - няма. Говоря за практика, а не наужким!
Що трябва да се търси друго?

Какъв е механизмът на "измислиците" с преражданията?

В Гл.мозък на Човек - в гънките на кората, като мостчета в каньон се "вместват" стоящи вълни от елмагн. поле (източник на инфо от околния свят) . това е условно-постоянната памет. Ако се задържи на това място по-дълго време по подобие на вълната се изгражда белтъчна макромолекула. При "натиск" - механично - промяна налягането на участък с такива вълнички възниква представата за свързаните с тях образи от действителността - абстрактни образи - несъществуващи реално ... граници от "светло-тъмно", а и комбинации от тях, които се научаваме да "управляваме" до пълен абстрактен образ.

При "източните" вярвания - чрез "гимнастически" механични въздействия се засяга налягането на ликвора не само по кората на гл. мозък, но и обвитите по-вътрешни мозъчни клетки, които строго специализирано отговарят за управление на жизнените процеси на организма като цяло! Част от това инфо се включва (несъзнателно) към картинката на външния абстрактен образ.
Но - това инфо е в пряка обратна връзка с паметта в гените, чрез която мозъкът извлича, каква да му е реакцията, реагирането, при случване на минало-преживяно събитие, засягащо функции на организма. Тази "памет" е от ... например, ледниково време-епоха, ухапване на тогавашен комар надживяване ухапването и изработена и запаметена стратегия за защита, в генетичен материал.

Йогата, като "бъзика" навътре мозъка си - кви ли не "животински" памети в генетичния код, изкарва инфо към кората на гл. мозък, и понеже - въображението допълва - хоп - появява се подсказка: БИЛ СЪМ ПТИЦА!, БИЛ СЪМ КОН! и т.н. Че и "цели исторически картинки" може да опише.
Разбира се - те нямат нищо общо с действителната случка. Те, тези картини, са игра на въображението, подсказана от ... кофти напъни!

Това е ... прословутото "прераждане"!
Нищо общо няма с прераждане в действителност.

О, нощи теменужни!
Те не са, на голо теме, нужни.
(Тр. Акациев)