Няма да разказвам житието му, а само два епизода, за да се разбере какво значи "дар на прозорливост", "дарба на тълкуване", "ангелски езици". Разказът съм взела от том 4 на великия сборник "Добротолюбие", издание на Зографския Манастир в Света Гора.

Св. Теодор, син на знатни високопоставени родители (баща му е отговарял за събирането на царските данъци), получил добро християнско възпитание, изучил елинската мъдрост, бил прекрасен оратор, изряден философ и просветен богослов. Когато при Констанитин Копроним особено се засилили иконоборческите гонения, неговите родители оставили света и приели монашеството. След Копроним царувал Лъв, а след него съпругата му Ирина със своя син Константин. Ирина пазела Православието, както и синът й, и със свети Патриарх Тарасий свикала Седми Вселенски събор, на който била осъдена и проклета иконоборческата ерес. На този събор присъствал вуйчото на преподобния Теодор, Платон, който след събора взел със себе си в пустинята Теодор и неговите братя Йосиф и Евтимий.
...

Тиранинът Никифор свалил от престола царица Ирина и първата му работа била да всее смут в църквата. Но Свети Теодор не отстъпвал и явно изобличавал неправдите на царя. Царят, разгневен от това, изпратил Св. Теодор на заточение, заедно с брат му Йосиф и стареца Платон.

В това време Тракия била нападната от съседи варвари и царят трябвало да излезе срещу тях. Преди битката той изпратил пратеници при Св. Теодор, за да го склони към единомислие с ласкателство и заплахи. Но Св. Теодор, воден от Божия Дух, му отговорил така:

"Трябваше, царю, преди да отидеш на война, да принесеш покаяние и да изправиш това, което си разрушил в Божията църква. Но тъй като ти не направи това, знай че няма да се върнеш жив. Такова е праведното Божие определение за тебе." И действително царят бил убит във войната.
....

Когато наближило времето за неговата блажена кончина, вестта за това се разпространила и започнали отвсякъде да се стичат хора към преподобния, с всякакъв чин и звание. Когато часът на представянето му наближил, братята се събрали около него и плакали като за свой баща и учител. Той се просълзил и казал:

"Ето, отци и братя, наближи краят на моя живот. Всички ние трябва да изпием тази чаша, едни по-рано, други по-късно, но никой не може да я отмине. Аз отивам по пътя, по който са отишли всичките ни отци, отивам там, където е вечния живот, където е нашия Господ и Бог, Когото възлюби душата ми, Когото пожела сърцето ми, на Когото се нарекох раб, макар и да не извърших делото както трябва. А вие, братя мои и възлюбени чада, пребъдете в думите, които ви предадох, и дръжте правата вяра и благочестивия живот. Вие знаете, че не съм преставал да ви възвестявам Божието слово и в църквата, и поотделно. Сега усърдно ви моля, имайте го в ума си и го изпълнявайте. Погрижете се така да си отидете от тук, че да застанете невинни пред лицето на Господа. "

Като казал това и се простил, пожелал учениците да запалят свещи и да прочетат прощални молитви. Учениците запели: "Блажени непорочните в пътя си (Пс. 118:1) и когато стигнали до стиха "довека няма да забравя Твоите заповеди, защото чрез тях ме оживяваш", Преподобният предал душата си.

Св. Теодор Студит починал на 11 ноември 826 г. същия ден преподобния Иларион Далматски, като ходел сам в градината си и си пеел псалми, чул пречудни гласове и усетил неизказано благоухание. Удивен какво може да е това, погледнал към небето и видял голямо множество бели ангели, със светнали лица, слизащи да посрещанат една честна душа. Блаженият с ужас паднал на земята и чул как някой казва: "Това е душата на Теодор, игумен Студийски, пострадал до кръв за иконите, завършил земния си път в този час, която се възнася горе и небесните сили слизат да я посрещнат." Блажения Иларион разказал това видение на други добродетелни отци. По времето на деня и часа узнали, че точно тогава се е представил достойния за похвала Теодор Студит.


Св. Теодор Студит е написал "Подвижнически наставления към монасите", които са събрани в 772 страницима тома. Най-добре е човек да си купи този том. Неговите напътствия се отнасят до общежитието в манастира, до спазването на обетите от монасите, до борбата със страстите и греховете. Разбираемо е, че тук мога да напиша микроскопична част от тях.


Защо сме излезли от света? За да се очистим; и блажен е, който живее в духа на този живот, особено с вяра в настоятеля. Трябва да преуспявате все повече и повече, без да пропилявате дните си напразно. Слава на Отците! - те, внимавайки върху словото на истината, са водели образцов монашески живот; подражавайте им.

Да очистваме от плевелите полето на душата, да го засяваме и поливаме, за да принася духовни плодове. Устремете се към Божиите заповеди, сейте семената на добродетелите в сърцата си, за да пожънете в свое време плодовете на правдата.


Да не се превъзнасяме нито с естествените дарове, нито с нещо придобито и Бог ще ни даде повече; от противното следва загуба. Борещия се и добре подвизаващия се, и държащия своя ум настрана от всичко чувствено и страстно, спечелва истинска победа, увенчава се с венеца на безсмъртна слава, провъзгласява се за син Божий и наследник на вечните блага още тук.