Какво значи Светия Дух може да се разбере от книгата "Поученията на Св. Серафим Саровски" при разговорът между светеца и Мотовилов, който е отишъл за напътствие при него.


- По какъв начин – попитах отец Серафим – бих могъл да узная, че се намирам в благодатта на Светия Дух?

- Това, ваше Боголюбие, е много просто – отговори ми той, - затова и Господ казва: „ За имащите разум всичко е просто.” Цялата ни беда се състои в това, че ние самите нямаме този Божествен разум, който не се превъзнася, не се гордее, защото не е от този свят. Този разум, изпълнен с любов към Бога и ближния, подготвя всеки човек за Неговото спасение. За този разум Господ е казал: „Бог иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.” За този разум отново става дума в Евангелието, когато се говори за апостолите, че „ тогава им отвори ума, за да разбират Писанията”. Намирайки се в този разум, и апостолите винаги виждали пребивава ли Божият Дух в тях, или не, и проникнати от Него и виждайки пребиваването на Божия Дух с тях, те утвърдително говорели, че тяхното дело е свято и напълно угодно на Господа Бога. С това се обяснява защо пишели в своите послания „Угодно бе на Светаго Духа и нам” и само на това основание предлагали своите послания като несъмнена истина в полза на всички верни. Ето, ваше Боголюбие, виждате ли колко просто е това?

Аз отгворих:
- Но все пак не разбирам как бих могъл да бъда твърдо убеден, че се намирам в Божия Дух? Как аз самият да разпознавам Неговото истинно явяване?

Тогава отец Серафим ме хвана здраво за раменете и ми каза:
- Сега ние двамата с теб, батюшка, сме в Божия Дух... Защо не гледаш към мен?

- Не мога, батюшка, да гледам, защото от очите ви се сипят мълнии. Лицето ви е станало по-светло от слънце, и очите ме болят от светлината...
(м.б. – разбрахте защо светиите се зографисват с ореол).

Отец Серафим каза:
-Не се страхувайте, ваше Боголюбие, сега и вие самият станахте светъл, както и аз. Сега и вие самият сте в Божия Дух, иначе нямаше да можете да ме видите такъв.
И приклонил глава към мен, той тихичко ми каза на ухото:
- Благодарете на Господа Бога за Неговата неизказана милост към вас. Вие видяхте, че аз дори не се прекръстих, а само в сърцето си мислено се помолих на Господа Бога и вътре в себе си казах: „Господи, удостой го ясно да види и с телесните си очи това съшествие на Твоя Дух, с което Ти удостояваш твоите раби, когато благоволяваш да се явиш в светлината на твоята великолепна слава.” И ето, батюшка, Господ мигновено изпълни смирената молба на убогия Серафим... Как да не му благодарим за този неизказан дар към нас двамата? И тъй, батюшка, Господ Бог и на великите пустинници невинаги явява Своята милост. Тази Божия благодат благоволи да утеши вашето съкрушено сърце по ходатайството на Самата Божия Майка... Защо, батюшка, не ме гледате в очите? Гледайте просто и се не бойте – Господ е с нас.

След тези думи аз погледнах лицето му и ме обзе още по-силен благоговеен ужас. Представете си, в средата на Слънцето, в най-ярките му лъчи по обяд, лице на човек, разговарящ с вас. Вие виждате движението на устата му, изменящото се изражение на очите му, чувате гласа му, чувствате, че ви държи с ръце за раменете, но не само не виждате тези ръце, но не виждате и самите себе си, нито фигурата му, а само една ослепителна светлина, простираща се далече, и озаряваща с яркия си блясък и снежната пелена, покриваща поляната, и суграшицата, и великия старец. Можете ли да си представите в какво положение се намирах тогава?

- А какво чувствате сега? – попита ме отец Серафим.

- Чувствам се необикновено добре. Чувствам такава тишина и мир в душата си, които не мога да изразя с никакви думи.

- Това, ваше Боголюбие – каза отец Серафим, - е този мир, за който Господ е казал на Своите ученици: „Моя мир ви давам. Аз давам не тъй, както светът дава.”