С опити да дефинираме Бог до никъде няма да стигнем. Безсмислено е да се говори за това при условие, че нямаме идея дори за какво/кого говорим. Ако не познаваме нещо, дори не сме сигурни в името му, то тогава всеки разговор за това нещо ще е разговор за нещо друго и реално няма да говорим по темата, която ни вълнува. Пример: Ти не познаваш Петър, но си чувал, че има нещо, което се нарича така, не знаеш дали това е човек, животно, насекомо или елф. Как тогава можеш изобщо да говориш за Петър. Щом не го познаваш може да се окаже, че дори и името му не е Петър, а Стефан да речем, тоест тогава не си говорил по темата. Освен това, може ли човек да говори за качествата на нещо, което не познава? Щом като описваш някакви характеристики трябва да се допусне, че все пак го познаваш, но частично и искаш да го опознаеш напълно, но какво означава да опознаеш нещо напълно? Никога не може да знаеш дали си опознал нещо напълно, защото ти все още не знаеш дали изобщо опознаваш нещото, което се стремиш да опознаеш. Ако задам въпросът "Какво е Бог?", при условие, че знам, че той/тя/то е безкраен, въпросът е безмислен. Нали вече си допуснал, че е безкраен. Какво още искаш да научиш и как ще разбереш, че изобщо си го научил. Единственият начин е да решиш, че има някакви други характеристики и в крайна сметка, при условие, че не знаеш дали търсиш Бог на правилното място, може да се окаже, че всички епитети, с които го наричаш нямат адресат. Отнасят се не за Бог, а за нещо друго. Но никога не можеш да си сигурна, затова и казваш, че е всичко и е безкраен и с това приключваш! Що се отнася до разширяването на съзнанието, за да се разбере нещо, което предварително си допуснал, че притежава характеристиката безкрайност, то отговорът ще бъде - Ако разшириш безкрайно съзнанието си, то ще постигнеш Бог и то по такъв начин, че ти самият ще отговаряш на характеристиката за Бог, която сам си създал. Въпросът е къде е Бог тогава, ако ти имаш неговите характеристики или ще излезе, че Бог е решил да търси себе си, защото не е знаел "Какво е Бог" и в последствие намирайки себе си, разбира, че не е трябвало да търси нищо, защото самият той е Бог. Ако ти станеш безкраен обаче и си във всичко, то тогава възможно ли е и други хора да постигнат Бог? Може ли да има много Богове или всичко е едно, но понеже сме непробудени Богове и не го знаем? Това е противоречие с приетата за даденост характеристика на Бог да бъде всезнаещ. Тоест Бог не е този, който си задава въпроса "Аз ли съм Бог?" . Това е нещо, което не знае отговорът и е нужно да го търси. Излиза, че в момента, в който опознаеш Бог няма да има никакви въпроси! Защото ще бъдеш сравним с "всезнаещото". От тази гледна точка това е началото и краят! Идеята, че човешкото същество е способно да възприеми всички аспекти на божествената природа е чиста проба наивност.
Защото, както казах и пак ще повторя, за да възприемеш безкрайността в нейната цялост, трябва да бъдеш безкраен! Ако пък познаваш аспектите на божествената природа и ги дефинираш като : всезнание, всесила и вездесъщност, то какво търсиш! Ти вече си разграничил аспектите или може искаш да ги почувстваш лично, тоест искаш да бъдеш Бог!

Започнах мнението си с тезата, че е безсмислено да се говори за Бог, а аз самият написах не просто трактат, а безсмислен трактат