Годината е 1979 –та. На 15-ти август, навръх Голяма Богородица в църквата на Драгалевския манастир, недалеч от София влиза млада тъмнокоса жена и пали свещ пред иконата на Дева Мария. Никой от нейните спътници не знае с каква молитва Рени Анастасова се обръща към Бога. След литургията червената Лада се спуска обратно към София, следвайки стръмните завои на пътя. Оттук нататък спомените на Рени текат като на бавен каданс- микробусът, който връхлита върху колата, челният удар, звукът на разбити стъкла… Тя не помни повече, но близките й разказват как излетяла през предното стъкло в храстите, цялата в кръв и как сирените на линейката огласяли пътуването до Пирогов.

Рени Анастасова е в безсъзнание и спешно е вкарана в операционната на отделение- Вътрешна хирургия, с тежки травми на гръбначния стълб. Часове наред лекарите се борят за живота й, но пулсът на пациентката спира, няма дишане, няма мозъчна дейност. Смъртта е констатирана, близките са уведомени, а трупът е свален в моргата под номер 145.

-Виждах през цялото време как лекарите се суетят около мен- разказва Рени. Слушах какво си говорят и се опитвах да им кажа, че съм там и че съм добре.

Не усещах никаква болка, напротив! Чувствах се толкова ефирна и лека! После изведнъж някаква светлина ме привлече, като че за секунди преминах през някакъв синьо-виолетов тунел и видях от другата страна да ме чака починалата ми баба. Каза ми, че още не ми е дошло времето и трябва да се върна, за да помагам на хората. Рени Анастасова се събужда вкочанена от студ в моргата на Пирогов, покрита с чаршаф и с номер 145 на пръста. Връщат я обратно в отделението и докато всички се тълпят около нея, тя започва да крещи. От устата й излизат полусвързани думи: -Помощ! Снежана остана без крак!- Никой обаче не обръща внимание на бълнуването й. За това си спомня два часа по-късно една от медицинските сестри във Вътрешна хирургия, след като в операционната ампутират крака на катастрофирала жена. Името й е Снежана… Така- на ръба между живота и смъртта Рени Анастасова прави първото си пророчество и разбира, че има ясновидска дарба. Оттогава стотици хора са прекрачвали прага на приемната й в търсене на кураж и надежда. Някои от тях са си тръгвали огорчени от чутото, но след време се връщали, защото онова, което ясновидката им предричала, се сбъдвало с поразителна точност. -Има хора, които не са готови да чуят истината- споделя Рени, но аз не мога и не бива да я премълчавам, защото се върнах от оня свят, за да помагам на хората!