Не всички сънища са такива. Душата, вътрешното АЗ, висшето СЕБЕ усеща тези послания.

Бих искала да разкажа три мистични преживявания на моя близка, вдовицата на мистър Сенко, които научих днес в разговор с нея. Тези свидетелства не са от светци, тоест по разбиранията на православната църква не са боговдъхновени. Но за мен те са истински, от първа ръка. Неведоми са пътищата Божии.


В един следобеден сън, месеци преди да започне войната в бивша Югославия, сънува голямо количество херувими и ангели (предавам точно думите й), които й казват, че идват да вземат майка й, защото започва война. В съня си тя им казва: "Öтивайте си, майка ми ни трябва още, имаме нужда от нея." И те се стопяват във въздуха. Стресната се събужда. Отива в стаята на майка й, успокоила се като я видяла жива, но не разбрала за каква война иде реч в съня й. Месеци по-късно през 1998 г. започнала войната в Югославия.

Свекърва й била в болница от дълго време. Пак в един следобеден сън, около 14 часа, (артистичните програми по нощните заведения са много изморителни) вижда как непозната жена отваря вратата на апартамента, държи букетче кокичета в ръка и на въпроса й:"Кого търсите?", жената отговаря: "Покойната Елена". Стефка репликира, че тя не е покойна, а жива. Стресната скача от леглото и казва на мъжа си: "Нещо се е случило с майка ти". В 18.00 часа от болницата съобщават по телефона, че майка му е починала в 14.15 часа.

В последните години, съкрушена от болестта на мъжа си, Стефка започва да чете духовни книги, за да помогне на духа си да преодолее предстоящата раздяла. И му поръчва: "Като отидеш в Отвъдното дай ми знак някакъв, да съм спокойна за теб". И на 40-я ден през нощта сънува мъжа си, облечен в костюм, усмихнат в компания от хора, и едър мъж зад него, който няколко пъти й повтаря: "Той е на съответното място. Той е на съоветното място." Стряска се от думите, които отекват в ушите й, но е вътрешно спокойна от усмивката на лицето му - знае, че е добре там, където е.