|
В своята "Метафизика" Аристотел изказва своите възгледи за духовното първоначало на Битието. БОГ, душа, дух, не могат да се изследват експериментално. За тях се правят изводи по случващото се. Затова в тази тема искам да споделим случаи, които сме чели, видяли, чули.
БЯЛАТА СВЕТЛИНА - преживян случай при автомобилна катастрофа
НЕ фантазирам.
ТОВА ми се случи тази година при една катастрофа на автобана при която 2 пъти се въртях с колата във въздуха и гледах от високо долу ПОЛЕТО със снега и отдолу после идващия БЪРЗА ПОМОЩ -хеликоптер...
Гледах БЕЗУМИЕОТО на целия аутобан -безкрайна ивица с коли спрели и гледащи ме... АЗ знаех , че ще спре колата да се върти
че ще изляза и си помислих "по земен начин " "ЗАКЪСНЯВАМ ЗА РАБОТА..."
От една страна бързах ,...по земному , от друга бях в тази
БЯЛА СВЕТЛИНА ...потопена и не ми се напускаше...
НАБЛЮДАВАХ тялото си и броях въртенията по падането на килимчетата и касетите и книгите и обувките в колата...и всеки път очаквах да видя КРЪВ...
НЯМАШЕ. НЯМАШЕ и БОЛКА...
В този моменет си мислих за ЗАКОНА НА ГРАВИТАЦИЯТА и ПАДАЩИТЕ ВЕРТИКАЛНО ПРЕДМЕТИ...ТОЙ не дейсташе...
Тежки предмети падаха ТУ от тавана ,ТУ от пода на колата , но приближавайки се към мен траекторията им се изкривяваше и не ме докосваха...
ТАМ е много светло и много ЛЕКО...МИСЪЛТА ти е толкова свежа и се чудиш на паниката между хората , които са "до теб"...
ВСИЧКО ЗАНЕШ и МОЖЕШ и изведнъж забравяш ,
че ТУК другите НЕ ГО МОГАТ...
ДОРИ точно знаеш , че ще останеш ТАМ горе
/ не знам дали е горе- казах го неволно/ или ще се върнеш...
Цялата мисъл става много активна , няма умора и изразходване и вялост...
Няма ДУМИ , а всички / КОИ всички , също не мога да ВИ кажа , защото НИЩО не видях .
Или ако съм видяла не помня. Но ПОМНЯ УСЕЩАНЕТО...
ТЕ са много, повече от нас...но я няма тязи близост помежду им...поне така на мен ми се видя...
Всеки е с нещо зает МИСЛОВНО / поне на мен така ми се стори /
НЕВЕРОЯТНО....се разбират...помежду си и с МЕН...
КОМУНИКАЦИЯТА е бърза и непозната...
и с ТУК и ТАМ...НО го приемаш много естествено...
НЕ си САМ ...НЕ...ТУK сме по-често САМИ в мислите си или трудностите си...
НЕВЕРОЯТНА СВОБОДА на ИЗБОР имаш...
ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ не е никаква трудност...
ОСВЕН това ИМАШ пълната СВОБОДА НА ИЗБОРА...
ДА ОСТАНЕШ или ДА СЕ ВЪРНЕШ при тежестта...
На раменете е много леко...
Изпитваш съвсем друго чувство за тежест...
НIЩО от земните ти знания не се губи , напротив ИДВА с такава бързина и яснота , като ,че ли току-що си възприел тези знания.
НЯМА забрава...
УСЕЩАХ ....но тази дума не е достатъмна , за да изрази ...това ЧУВСТВО, действие, МИСЪЛ...СЪСТОЯНИЕ...
НО НЕ СИ САМ...вярвай ми...!
АЗ си спомних ЦЯЛАТА ЗЕМНА ФИЗИКА , която съм учила за СВЕТЛИНА в раздел ОПТИКА. Няма на ЗЕМЯТА такива светлинни източници, които от ВСЯКЪДЕ ИДВА светлината , ОТВСЯКЪДЕ И ОТИВА НАВСЯКЪДЕ... ТУК, на Земята, светлинните източници са винаги с насочена светлина... ЗНАЕШ КЪДЕ Е ИЗТОЧНИКА и можеш да проследиш накъде ОТИВА тази светлина.
АЗ бях потопена в ТАЗИ безкрайно ЛЕКА и МЕКА светлина...
ТЯ НЕ Е БЛЕСТЯЩА , НЕ Е ИСКРЯЩА...ТЯ Е МНОГО ПРИЯТНА и ЗАРЕЖДАЩА...
ПО-СИЛНА е ОТ ТАЗИ която НИЕ ПОЗНАВАМЕ...
С тази разлика , че към СЛЪНЦЕТО / най-силната светлина за земния човек/ КАТО ГЛЕДАШ си затваряш неволно очите - пречи ти ...
А ТАМ е обратно...ОТВАРЯШ ГИ МНОГО ПОВЕЧЕ...защото си леко учуден и искаш ДА ВИДИШ "какво е това?"
Обзема те много приятно чувство ...
ЗАЛИВА ТЕ РАДОСТ и СПОКОЙСТВИЕ.
НЯМА НЕТЪРПЕНИЕ и СТРАХ...
Дори страха остава някъде ...
СЛЕД катастрофата НЯМАХ дори СИНИНА...
В болницата НИКОЙ не вярваше...
Аз твърдях, че съм била в пълно съзнание и описвах всичко с бистра памет , но ЛЕКАРИТЕ се спогледаха и щом КАЗАХ "БЯЛАТА СВЕТЛИНА" си казаха помежду си "ТЯ Е БИЛА в КОМА..."
В каква КОМА !?!? - за мен не беше кома...
Цялата олелия в линейката...когато ме завързаха да ми слагат обездвижители и серуми и апарати...отказах и през цялото време им казвах какво е кръвното ми преди уреда да го е показал...
САНИТАРИТЕ се споглеждаха , но изпълняваха точно каквото им казвам...
ГОВАРЕХ в този моменот ПРЕКРАСЕН НЕМСКИ , въпреки , че обикновено говоря с акцент...
Затворена вътре в линейката , но с прекалено ясната мисъл от "ПРЕЖИВЯНОТО" аз казвах
КАКВО да донесат още от колата ми
Те не искаха ,от страх , че ще избухне...
АЗ описвах всичко , кое къде се намира...Джи ЕС ЕМ, важни книги, диктувах им номера на позанти телефони...казвах кой ПОЛИЦАЙ кой мой документ държи в ръцете си...
ЧУХ свидетелка да казва: "АЗ видях как една кола пада от небето"
Засмях се и си казах "та аз бах до вас и всичко гледах..."
САНИТАРИТЕ мислеха ,че бълнувам с тази ясна мисъл и определяне на параметрите на кръвно и други...
"БЪРЗО - казваше единия- ТЯ ГУБИ СЪЗНАНИЕ , от вътрешни кръвоизливи и говори невероятни неща...
А аз настоявах да отидат и да ми вземат падналото златно кръстче на шосето , на поледицата, да ми приберат документа от полицайката...отвън , която също не бях виждала директно...
Единия санитар упорито ме уговоряше , че всичко е тук...и здравната ми карта е при колегата му когато на вратата на линейката се почука и полицайката каза "ЕТО ЗДРАВНАТА КАРТА НА пострадалата - ТЯ е в мен"...
Санитарите се спогледаха и започнаха бавно да се вслушват в това което казвам. УСЕЩАХ всяка клетка от тялото си---знаех всичко за себе си и за околните...това какво правят и как изглеждяат и ИМАХ невероятно ясна мисъл...
ТОВА БЕ ОТ ТАМ...остатъчното ...
ТОВА свръх СЪСТОЯНИЕ продължи до вечерта...
НЕВЕРОЯТНА ЕНЕРГИЯ...
/в болницата след огромни изследвания и снимки ме пуснаха дори да си вървя сама.../
А аз тръгнах да си търся колата ...ИМАХ СИЛИ , ЗРЕНИЕ И СВЕТЛА МИСЪЛ ... ДРУГА ЛОГИКА за нещата ...
В обикнвоения живот никога не действам така.
НИКОЙ от ПОЛИЦИТА или БОЛНИЦАТА / не знаеше КЪДЕ ми е колата... НАМЕРИХ я само с 2 тел. обаждания...
ИЗОБЩО ПРИТЕЖАВАХ способности , които не бяха мои...
АЗ СЕ ВРЪЩАХ ОТ БЯЛАТА СВЕТЛИНА...
Влизането , после бавно в тези условия е мъчително и болезнено не телесно , а за ДУШАТА...МНОГО БОЛЕЗНЕНО...
Отпуснах се в подробноси , за да можете и
ВИЕ да почувствате една частица от това което АЗ усетих...
....ИМА КОЙ да посреща....
ТУК е тежкото , за тези , които остават ...
ТЕ нямат представа , колко интересни са в МРАВЕШКИЯ си поход...
и човешка си ПАНИКА...
Отдавна исках да разкажа ...МНОГО исках ,...има още неща ,които не мога да забравя...
Аз виждах КАРТИНИ , които не бих могала да знам...ЗАД стените на линейката...
Но от ТАМ наистина тези земни нещица са толкава дребни...и въпросите , които си задаваш са САМО първите мигове...
СЛЕД това си ЗАЕТ с НЕЩО друго...
ВРЕМЕТО там спира /или тече по друг начин/...
ЗЕМНИТЕ проблеми изведнъж стават абсолютно нищожни...
въпреки ,че виждах всичко...и чувах...
СУМАТОХАТА ДОЛУ /на аутобана - изведнъж стана толкова НЕважна и безлична ...
МИСЛИТЕ ми , цялото ми внимание БЕ ДРУГАДЕ, но КЪДЕ....не помня....
НИЩО...не помня...беше НЕЩО НЕПОЗНАТО
Не знам медицинското разбиране на думата КОМА,
но аз си представям под този термин - състояние в което си извън /или на прага на живота/...
А АЗ ПРОДЪЛЖАВАМ да ТВЪРДЯ, че АЗ ...НЕ бях ИЗВЪН ,него /живота/, а именно ВЪТРЕ в него...
СРЕД ЖИВОТА, в центъра на живота...
Аз не бях от вас изключена...разбираш ли...?? !!
просто бях ОЩЕ НЯКЪДЕ ВКЛЮЧЕНА...
в още едно НЕПОЗНАТО състояние
От колата не остана нищо...
АЗ БЯХ ТАМ ...УСЕТИХ , почувствах , ВИДЯХ...
Аз не мога да кажа дали съм била на прага на смъртта - не знам...не помня и всичко ,но СВЕТЛИНАТА много ясно помня...и НИКОГА няма да я забравя...
ЗНАМ УСЕЩАНЕТО...
***
|
Опитности - в подкрепа на Аристотел и мистиците
