“…
Снежни звездички
Но смешното настрана – да се заемем за работа. Доколкото всеки път, когато започва да вали сняг, първите снежинки имат формата на шестоъгълни звезди, то за това трябва да има определена причина. Тъй като ако това е случайност, то защо няма петоъгълни или седмоъгълни снежинки, защо винаги падат шестоъгълни, само ако при допирането си не загубват формата си, не се слепват в множество, а падат рядко и поотделно.
Когато неотдавна разсъждавах с познат на тази тема, то ние се съгласихме с това, че причината следва да се търси не във веществото, а в действуващото начало. Нали веществото на снега – това е пара. Отделяйки се под действието на някаква топлина от Земята, парата става гъста и някак си течна. Следователно, на никакви звездички парата не е разделена.
Ти ще попиташ, откъде ми е известно това? Нали даже ако парата се състоеше от звездички, то това не може да се забележи, тъй като парата е прозрачна. Отговарям: парата възниква при разлагането на подземната влага, за което свидетелства нейната лекота и това, че тя се идига нагоре. Фигури при разлагането не възникват, доколкото форма има само това, което е способно само себе си да ограничава, тъй като формата на тялото се придава от неговите граници. Възникващата при разлагането пара по своите свойства е близка до течността и тече, т.е. не може сама себе си да ограничи, нямайки някаква определена форма, докато не се сгъсти в сняг или капка.
Но доколкото установихме, че причината за свойствената на снега шестоъгълна форма се крие в действуващото начало, то позволете ми да попитам, какво е това действуващо начало, как то действува, явява ли се формата първично присъща на тялото или възниква под влиянието на външни въздействия, приема ли материала шестоъгълна форма по силата на необходимостта или по своята природа и какво следва да се счита вродено: въплътения в шестоъгълното архетип на красотата или знание за целта, към която довежда тази форма? За да се решат тези въпроси, ние ще се обърнем към нагледни примери, но ще ги разглеждаме геометрически. За нашите въпроси такъв екскурс ще бъде извънредно полезен.
…”
Й.Кеплер, “За шестоъгълните снежинки”; изд.Наука, Москва, 1982

Първото издание на това съчинение е през 1611 г. Разбира се, през изминалите векове оттогава, науката много неща е разбрала, но това си заслужава да се прочете.