|
|
| Тема |
 Извори на християнската метафизика (Ориген) |
|
| Автор |
Pnevmatikos () |
|
| Публикувано | 12.12.02 18:53 |
|
|
|
Първият опит за философска рефлексия върху Библейския текс, ако се доверим на достигналите до нас писмени паметници, безспорно е богословския синтез на Ориген, извършен през първата половина на ІІІ в. По своята спекулативна сила, по своята систематичност и дълбочината на своите прозрения, творчеството на Ориген засенчва всички метафизически системи на своето време, включително творчеството на оригеновия съвременик и съученик от школата на Амоний Сакас – Плотин.
Винаги съм се опитвал да разбера, защо в следващите векове, християнската метафизика се откъсва от собствените си корени. Не, тя не изоставя системата на Ориген, просто защото не би могла да намери друга изходна база. Тя усвоява една част от Оригеновите учения, а други отхвърля и дори се стига до осъждането на Ориген. Но ако се “извади” оригенизма от творчеството на отците Кападокийци (особено Григорий от Ниса), на Максим Изповедник, на Диадих Фотикийски и пр., то не само би рухнало, но би повлякло след себе си и цялата величествена сграда на Християнската метафизика с нейната двехилядолетна история. И тъй, остава въпроса, защо все пак някои от тезите на Ориген са осъдени и заменени с други учения? Не е ли загубило Християнството от това голяма част от философския си облик?
| |
| |
| 
|
|
