преобърне в гроба от твоите пре-о-светявания!

Битието, мила, не може да бъде пред-условие. То си е един предикат, който може да се припише на всичко. И понеже е лишето от определения, затова и лесно се разпада смислово. Защото това, което обединява всички неща, е нещо само мислено.
А за понятието "метафизика" - още като основаха този клуб и писах от къде идва термина - появил се е случайно. Древният филолог, който систематизирал съчиненията на Аристотел, е подредил съчиненията му по теология след тези по физика. И от там се е появило названието ta meta ta physika - т.е. това, което стои след физиката. Истинското име на науката си е теология - това е бил и смисълът, който Аристотел е влагал в нея - познаване на божественото, на началото на битието. Другите тълкувания са един вид "словесна еквилибристика"...
Не разбирам последното ти изречение: Битието не е нещо от света - то е онова, което о-свет-ява света като точно такъв, какъвто е - свят на относителности, събрани в единството на тоталния им смисъл от оня, който е призван да извърши експеримента - рефлектиращия субект.
Светът не е метафизична категория - по-скоро физическа. Така че да предицираме битие на света е все едно да предицираме битие и на кучето. Ами кучето също не е понятие от метафизиката. Тези относителности, за които говориш, също не бива да се приемат като нещо предпоставено, както правиш ти. Те са относителни само за рефлектиращия субект. А иначе, ако нямаше и абсолютни неща - боже опази! - материалният свят нямаше да се държи така здраво и щеше да се разпадне още в мига на Големия взрив. Слава богу, той се държи вече милиарди години и ние стъпваме по твърдата земя и живеем от нея и на нея. Значи има и абсолютни неща - въпреки метафизиката!

Кисел пъпеш се къпе в реката...