Тази мисъл, че "съществуващото е един абстрактен момент..." не е на Хайдегер, а на Хегел. Хайдегер разглежда чов. съществуване като екзистенция. С това той допълва класическото разбиране за съществуване.
Ако не мислим съществуващото като съществуващо, т.е. в неговото битие, то се отказваме от философията. В нашето ежедневие ние обаче се отнасяме по различен начин, съобразно техните особености, към различните съществуващи. Тази разлика в отнасянето идва от едно неявно допонятийно категориално знаене на съотв модус на съществуване. Философията показва неявното и допонятийното понятийно и явно.