Re: Децата?? / Религия и мистика / Метафизика

Здрасти, миличка... на 10 месеца няма какво да си говорим за духовност, ми се струва, малко е рано още. детето трябва първо да си изработи аза, па после ще му мислиш...

Той буквално ми се надсмива
ей върху това няма да е зле ТИ да помедитираш - невъзможно е дете на 10 месеца да ти се надсмива. за него възрастните са боговете, от които зависи - физически, емоционално, всякак. освен туй в него НЯМА вътрешна инстанция, о която то да се надсмива. може да се смее, но то не е надсмиване, а просто радост. децата са сладки чешитчета. виж защо проектираш надсмиване, какво в твоето минало го привижда това надсмиване - мен ако питаш това е първия урок, който можеш да поемеш от това дете. и то не защото то нарочно ти го дава - просто пътят ти в близост до него ти дава тази възможност. внимавай да не приписваш нарочни действия там, където ги няма. детенцето си играе и в тази игра си изгражда представата за границите на света, в който вече живее - затова и повтаря, за да провери дали това са границите, дали това е правилото, няма ли да се смени.

така че, според мен другия урок е - да бъдем максимално съзнателни докато си играем и обшуваме с децата си, защото от нас зависи какъв свят (вътрешен, но той е после, който се обективира) ще си изградят и как ще се свързват с другите наоколо после... щото ако им залепяме нашите си страхове и призраци, после те ще трябва да ни отработват нашите недовършени работи. кой иска да лепи бреме на децата си? не е ли по-честно и чисто да си отработим наште си неща, па да ги пуснем тях да си заработват техните - и без друго няма да са им малко...

за духовното - ще му дойде времето и на него, и на приказките. сега е важно да има любов, и верно - както казва nonetheless - да станеш като бебе, така ще го разбереш не-предразсъдъчно, такаще го усетиш накъде се движи и от какво има нужда.

трудна задача, но не невъзможна! да са живи и здрави бабите - и желанието им да продължават да се учат!