има еволюция или инволюция, в този случай, на понятието. аристотел като човек с ясно съзнание е направил конкретен опит от гледна точка на личния си опит и преживявания за обяснение на реалността. сега метафизиката представлява изопачен поглед върху реалността или по-скоро много такива, които дори се самоизключват, комбинират, мутират помежду си и накрая представляват аморфна каша от псевдознания. разпространявана е през средновековието от скучаещи аристократи и впечатлителни суеверни умове, по-късно е замърсена и сложена в един кюп с окултизма от папюс и елифас леви. През този и миналия век се опитват да й дадат друга светлина, като я нареждат до квантовата физика. дори да има нещо общо с квантовата физика (най-простото определение за нея е, че е физика на поглъщането на полетата, така че нямам представа как това може да се използва с успех в метафизичните начинания, от човешка гледна точка просто означава, че центърът на съзнание се измества в това, което правиш и сетивата ти са погълнати от явленията, на които искаш да влияеш, т.е. обратното на самоосъзнаването). квантовата физика също е теория и идея на учени гледащи на реалността откъм и през мая.

CC12