Здравей! Искрените ти отговори не ме изненадаха, както се казва, кучето си е куче, ученото си е учено...
Тук си прав, имам избор: една от алтернативите е, че нещата са плод на моето съзнание, че вие не съществувате а сте плод на моето въображение - демек, говоря си сам със себе си и се самоубеждавам колко съм прав/неправ. Ако тази версия се окаже правилната, нещата хич не са розови - всичко, което бих научил, ще съм го измислил самият аз, всичко е един безсмислен спектатъл. Просто няма смисъл да си говорим тука, вие сте марионетки на моето съзнание :)))
Фактът, че имаш избор се оказва по-изначален от факта, че избираш второто. Това превръща и твоя избор в една условност, в нещо, което би могло и да не бъде избрано при други условия и с оглед други конвенционални схеми.
Съзнанието и въображението са налице пред теб наедно с техните плодове, така че не виждам защо ги обяви за нещо презумптивно особено. Аз-ът наблюдава, но не твори битие, мисли, но не измисля. Фактът е прост: светът се разкрива на аза и нищо повече. Спектакълът си е безсмислен и като се махнеш от него. Но защо все пак догматично се самоизключваш, защо игнорираш действителността на твоята изначална зададеност като субект-наблюдател? Начинът на присъствие на света в съжденията на физиката не го прави изначално по-малко загадъчен. Освен това, защо светът да не е съноподобен или халюцинация и в него физичните закономерности пак да си важат?!
Верно, такава позиция е недоказуема, но е и неинтересна, поне за мене. Ако е така, жалко (за мене, за вас не, все ще ви измисля в някоя друга дискусия :).
Тук те разбирам, понеже геройски признаваш, че играта на "физика" те отегчава най-малко от всички други игри. Но от тази "интересност" на физиката не следва нищо друго, освен само това, което се отнася до нея.
Затова интерес представлява другата алтернатива - че все пак не аз съм господ, че светът ще си съществува и след мен. Че светът е общ, място и за други, съответно външен за тях. Тази позиция също е принципно недоказуема, но е с много по-голям потенциал, затова на мен ми е по-интересна. :)
Защо трябва да си господ, за да не отречеш факта, че светът е налице винаги заедно с тебе, не мога да разбера?! И откъде следва, че поради току-що казаното светът не следва да е общ, място за други и външен за други? Фактът, че светът е общ не отменя очевидността, че се разкрива на МЕН и се събира тук-и-сега тъкмо от мен, че другостта на другите е всякога заедно с идентичността/не-другостта на МЕН, че външността на света за другите е все пак "вътрешна" за МОЯ наглед. Що се отнася до възможността светът да съществува и след теб, чакаме да ни я докажеш. Нали обичаш доказателствата? Щото ако питаш мене, това не виждам как ще стане, поне до следващото ти "прераждане".
Но идеалните свойства нямат собствено битие, без съответен носител. Няма налъм без съставните му части, без каишка и дървена подметка. Понятие има, но налъм няма. Не всичко, за което можем да изработим понятие, го има. Дали го има, това трябва да се докаже.
Тука си прав - и няма как. За доказателството вече ти казах! Но все пак не бързай да обявяваш материалния носител за "метафизична субстанция" - "материя". Остави го просто да си бъде "материален носител" и в границите на "науката физика". Защото в още по-изначален план "материалните свойства" нямат собствено битие и без съответен езиков носител.
Физическите закони не са самостоятелна реалност, те са отражение на свойствата на материята. Не законите определят поведението на материята, те произлизат от нея.
Оопс, не бързай! Дай да видим...
Защо метафизично постулираш общата форма на причинността? Тя може да се отнася до физиката, химията, биологията, механиката, но как така до всичко? "Физически закон" - това не е универсална необходимост, понеже материята не е субстанция, поне е неправомерно презумптивното й приемане за такава извън определени научни и езикови игри (спогодби). Физическият закон не е закон, а форма на закон, понеже описва възможни състояния на нещата в света, но не и самия "свят като цяло"; например в описанието на един сън или халюцинация или странно видение могат и да не важат никакви "физически закони", което не отменя последните, но и не свежда описанието до конюнктура. Законът е логическа, а не физическа форма на света. Има една закономерна връзка и това е само логическата връзка между нещата - тя е чистата/априорна форма на свързване на каквото и да е. В така наречените "физически закони" имаме една имплицитна изходна предпоставка, от която ще следва и всяка отделна причинна връзка оттук нататък: Има естествена причинност. В този ред на мисли, вярата в причинната връзка е суеверие.
Законите не "произлизат" от никаква "материя"; посредством определени правила на изначално логическо описание ние се домогваме и до специфичните резултати на физическо такова съобразно ситуацията и целите си.
В този контекст, дали има бог или не, дали духът може да е самостоятелна същност или не, е въпрос на доказване, не на приемане. И не можем да градим работещи следствия само на приемането. Още повече толкова далечни, както за прераждане, карма и т.н.
Напълно съм съгласен, но същото се отнася и до материята като "самостоятелна същност", от която едностранно нещо уж произлизало.
|