Не, под затворен кръг аз разбирам взаимно доказване на нещата: например, допускаш че има бог, и доказваш че има бог :) Т.е. въведени неочевидни аксиоми, които доказват нещо, което доказва аксиомите. На латински се нарича petitio principi - кръгово доказателство, логическа измама :))

"Душата е вечна, пълна със знание и блаженство.
И не забравяй - Вечност означава - Извън обхвата на времето. "

Първия въпрос: откъде (освен от постулиране) следва, че душата е вечна? Онова определение, което ми даде:
"Духа или душата това е онова което никога не се променя. "

може да обхваща празно множество в себе си, т.е. да няма нищо, което да се определя с него. Съвсем не е очевидно, че в света има изобщо нещо, което никога да не се променя, и че това нещо е точно душата, за която говорим. Ако душата не се променя, понятия като знание, блаженство и т.н. са безсмислени спрямо нея, защото те са свързани с промени. Аз бих приел горното определение само като опит да се замъглят нещата поради липса на ясна представа за тях :)

Втори въпрос: що е време и какво значи "извън вренмето"?
Във физиката времето е понятие, което се характеризира с подредбата на събитията. Ако няма събития, няма време. Всяко случване е част от времето. Нещо, което не се променя във времето, не се развива, нищо не се случва с него, то е мъртво в абсолютен смисъл, то не съществува защото не взаимодейства с нищо.

В този смисъл "преди началото на времето" и "след краят на времето" нямат смисъл, тъй като събитията обозначаващи тези моменти са също част от времето.