"Все още не успях да разбера какво е вашето мнение отностно думата Енергия. Дали тя е част от материята или не. ? "

Тя не е част от материята. тя е нейно свойство, характеристика. тя няма отделно съществуване извън материята. За да се преннася, и трябва материален носител. За да се обменя, трябва да има взаимодействие на материалнио обекти.


"Също незнам дали според вас има нещо като дух.? "

Според мен духът е проявление на материален процес. Както пяната е проявление на химична реакция, но не е самата реакция, примерно. И както вълните са проявление на процеса "падане на камък във вода" :))


"...Така, че ако се опитваме само да гледаме детайлите на различните форми и начина по който те са свързани, изпускаме възможноста да видим картината. "

Вярно е. Но проблемът е доста по-сложен. Само виждането на картината не е достатъчно, поне на повечето от нас. На нас, за да разберем картината ни трябва доста повече информация, която се съдържа в частите на картината. Гледайки едно цвете, ти може да видиш как то е в хармония с околния цвят, как гали душата ти с красотата си, но това нищо не ти казва какво става в него, например химията, която го поддържа живо, какво го държи изправено, защо цветът му е точно такъв и ей такива работи.

Хубави неща е казал Щридхара Махарадж: Смърта не е спиране на пороцеса, а естественото продължение на процеса. Зараждане, Разтеж, Стареене, Смърт. Отново и отново.

Но от казаното не следва твоето заключение: "Прераждане има независимо от вярванията ни и разбиранията ни, и стига да искаме можем да го видим."

Не следва, че след твоята смърт ти ще се родиш отново. Аз имам друго тълкувание за този кръговрат: нещо умира, за да се роди/живее друго нещо. Това го наблюдаваме непрекъснато.

Има едно нещо, което е значително по-безсмъртно от човека - това е човечеството. Фаталните ситуации от живота на човек не са фатални за човечеството. Смъртта на един човек не е добавяне на опит към неговият път, а е добавяне на опит към пътя на човечеството - то се учи да оцелява с цената на живота на свойте членове. От друга страна, човек не може да направи сам това, което обществото като цяло може. Мисля, че се заражда някаква форма на колективно съзнание, която ако успее да излезе от детската си възраст, ще е следващото стъпало в еволюцията. А по-следващото би трябвало да е взаимодействие на такива общности във вселената.

Това, че ние придаваме такава важност на собствената си личност е обяснимо. И страх, и надежда, иска ни се да не изчезнем като личности. Но май сме все пак нещо като мислещи люспи от кожата на човечеството. Ей така, мисля си такива работи :))