|
Тема |
Битието [re: aza] |
|
Автор |
Friend (great whale) |
|
Публикувано | 13.08.02 09:39 |
|
|
е само условна категория - един вид - нещо, върху което философията да стъпи, за да тръгне. Но тъй като всяко нещо има битие - това много обезсмисля категорията. Особено в смисъла на Парменид и Зенон, защото за тях битие=неподвижност и това е бил единствения предикат, който са приписали на тази категория. Стигнало се е до там, че Зенон се е заел да доказва, че движението въобще не съществува (т.н. апории на Зенон), което в смисъла на здравия разум е абсурдно, но е било постижение пред вид идеята за неговата относителност (на движението, де) особено в трактовката на Аристотел, който обстойно опровергава апориите.
Траене, оформеност, самопричиненост - битието не притежава нито един от тези предикати (характеристики). По-скоро обратното, Парменид го е смятал за безформено. Всяка форма е вид ограничаване, отрицание - значи битието свършва и започва небитието или нищото... Тогава битието престава да бъде битие, а става нещо друго. Тогава отпада и трайността!
Самопричиненост - причинността, казуистиката е модална категория, един вид не толкова свързана с битието като такова, а като движението, възможностите на битието да метаморфозира, да се движи, да престава да бъде битие.
|
| |
|
|
|