Романтиката е именно мечтателност. Виж по-долу какво пише Селесте за романтиката. За нея е романтично да е на морския бряг. Не е романтично да живееш в един промишлен град, сред хиляди хора население, със замърсен въздух, мръсни улици, претъпкани автобуси. А е романтично да си на брега на морето. И това, ако не е мечтателност!

Мислиш, ли че на рибарите, които си изкарват хляба с морето и живеят там постоянно имат същата представа за романтика като Селесте? Или по-скоро мечтаят за планина? А знаеш, ли че хората, които живеят в малки планински туристически(романтични) селища, мечтаят да живеят в един по-уреден и по-населен град с повече развлечения и най-вече с повече разнообразие?

Това, за което говори Въпцаров, за което спомена и Хей в примера за цветята и интегралните схеми, не е мечтателност и не е романтика. То е да намираш красота във всичко около себе си. Ако си сред цветя, ще откриеш, че са красиви. Ако си сред интегрални схеми, в тях ще откриеш красота. Трябва да търсиш красотата непосредствено до себе си, а не отвъд хоризинта.

На едни им липсва брегът, на други Клаудия Шифер, но то е пак романтика и пречи на радостта.