Подбрани извадки от темата към админите :

Метафизика - думата идва от старогръцкото "ta meta ta phisica", което означава "след физиката". В Древна Гърция, след смъртта на Аристотел един от неговите ученици е подреждал книгите му и ги е описвал. Та тези съчинения върху т.н. "ПЪРВА ФИЛОСОФИЯ", той поставил след природо-научните (т.е. физическите) и ги нарекъл "след физиката". От тогава е останало и името на тази наука, чийто основател и първи гений е Аристотел. Та тази "първа философия" се занимава с началата на битието и е много далеч от мистичните и религиозни въпроси.


Метафизика- два корена и двата от гр.МЕТА и ФИЗИКА:
МЕТА-няма точен аналог в б.е. приблизително се приема като: `след, със`

ФИЗИКА - проз. от гр.физи~с/кос/-природа/отнасящ се за природата/, в съкратен вариант /дали е без причина?/ на цялостен гр. израз е прието-Физика да е - наука за природата. Но пак ти напомням във думата ФИЗИКА е изключена гр. дума-наука

И аз се канех да задам въпросът ти . И все пак. В едно Християнство метафизика на Учението е доктрината за Троицата, примерно. Наука за битието или природата... или висшите аспекти на Живота. Отвъд ума - това не е наука просто.

И... още малко от темата на Нео "Въпрос":

Кратък цитат от Хайдегер: "Метафизиката е науката, която съдържа първичните основания на това, което човешкото познание обхваща."

Кант приема за предпоставка на своята философия, че за да се създаде една наука като метафизиката, трябва първо да изследваме познавателните способности на човека и възможността му да познава въобще от понятия:
“...но впоследствие и напълно ще се убеди, че такава (наука) съвсем не може да има, ако не се изпълнят предявените тук изисквания, върху които почива възможността й; и тъй като това още никога не е станало, ще се убеди, че ИЗОБЩО ОЩЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА МЕТАФИЗИКА.” (стр.17)
Метафизиката се познава чрез разума, който той нарича още и "спекулативен разсъдък", докато емпиричните науки се познават чрез т.н. “здрав разсъдък” или само “разсъдъка”. Но тези две познавателни способности се занимават с коренно различни неща. Първата познава понятията, които черпим от самите нас, докато втората познава емпиричните (позитивните) науки, т.е понятията които черпим отвън. “Така и двата, здравият, както и спекулативният разсъдък, са полезни, но всеки по свой начин: първият, когато се касае за съждения, които намират непосредственото си приложение в опита, а втория, където трябва да се съди изобщо, ВЪЗ ОСНОВА НА ЧИСТИ ПОНЯТИЯ, НАПРИМЕР В МЕТАФИЗИКАТА, където здравият разсъдък, който се нарича сам така, но често per antiphrasin, няма никаква преценка.” (стр.20)
Метафизичните понятия - според Кант – лежат априори (т.е. преди опита или иманетно) в човешкия разсъдък и той ги черпи от там без оглед на сетивния свят. Тази идея – по неговото твърдение – му е подсказана от философията на Дейвид Хюм. “...скоро намерих, че понятието за връзката между причина и действие далеч не е единственото, чрез което разсъдъкът си мисли a priori връзки на нещата, а по-скоро че ЦЯЛАТА МЕТАФИЗИКА СЕ СЪСТОИ ОТ ТАКИВА ПОНЯТИЯ.” (стр.21)
И по-долу Кант вече в прав текст формулира дуализма между емпиричните науки и метафизиката – като преди това вече е обяснил двойствения характер на познавателните способности в самите нас, т.е. че познавателните способности, които ги изследват са различни (виж по-горе):
“...що се отнася до ИЗВОРИТЕ на едно метафизическо познание, още в понятието му лежи, че те не могат да бъдат емпирични. Принципите на това познание (към които принадлежат не само неговите основни положения, а и основните понятия) не трябва значи никога да се вземат от опита: защото то трябва да бъде не физическо, а метафизическо познание, т.е. ТАКОВА, КОЕТО ЛЕЖИ ИЗВЪН ОПИТА.” (стр.27-28)

За мен лично май метафизика се заключва в "отвъд". Т.е. нещо повече...