Ще се опитам да ти обясня с цитати нещата. Използвам последното издание на "Пролегомени" от1993 год., защото да се ровя в "Критиката..." би било много уморителна и неблагодарна дейност за едно постване.

Кант приема за предпоставка на своята философия, че за да се създаде една наука като метафизиката, трябва първо да изследваме познавателните способности на човека и възможността му да познава въобще от понятия:
“...но впоследствие и напълно ще се убеди, че такава (наука) съвсем не може да има, ако не се изпълнят предявените тук изисквания, върху които почива възможността й; и тъй като това още никога не е станало, ще се убеди, че ИЗОБЩО ОЩЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА МЕТАФИЗИКА.” (стр.17)
Метафизиката се познава чрез разума, който той нарича още и "спекулативен разсъдък", докато емпиричните науки се познават чрез т.н. “здрав разсъдък” или само “разсъдъка”. Но тези две познавателни способности се занимават с коренно различни неща. Първата познава понятията, които черпим от самите нас, докато втората познава емпиричните (позитивните) науки, т.е понятията които черпим отвън. “Така и двата, здравият, както и спекулативният разсъдък, са полезни, но всеки по свой начин: първият, когато се касае за съждения, които намират непосредственото си приложение в опита, а втория, където трябва да се съди изобщо, ВЪЗ ОСНОВА НА ЧИСТИ ПОНЯТИЯ, НАПРИМЕР В МЕТАФИЗИКАТА, където здравият разсъдък, който се нарича сам така, но често per antiphrasin, няма никаква преценка.” (стр.20)
Метафизичните понятия - според Кант – лежат априори (т.е. преди опита или иманетно) в човешкия разсъдък и той ги черпи от там без оглед на сетивния свят. Тази идея – по неговото твърдение – му е подсказана от философията на Дейвид Хюм. “...скоро намерих, че понятието за връзката между причина и действие далеч не е единственото, чрез което разсъдъкът си мисли a priori връзки на нещата, а по-скоро че ЦЯЛАТА МЕТАФИЗИКА СЕ СЪСТОИ ОТ ТАКИВА ПОНЯТИЯ.” (стр.21)
И по-долу Кант вече в прав текст формулира дуализма между емпиричните науки и метафизиката – като преди това вече е обяснил двойствения характер на познавателните способности в самите нас, т.е. че познавателните способности, които ги изследват са различни (виж по-горе):
“...що се отнася до ИЗВОРИТЕ на едно метафизическо познание, още в понятието му лежи, че те не могат да бъдат емпирични. Принципите на това познание (към които принадлежат не само неговите основни положения, а и основните понятия) не трябва значи никога да се вземат от опита: защото то трябва да бъде не физическо, а метафизическо познание, т.е. ТАКОВА, КОЕТО ЛЕЖИ ИЗВЪН ОПИТА.” (стр.27-28)
За явленията (phenomena) и същностите (noumena) – ще бъде много дълго за цитиране. Прочети си §§32 и 33 и сл. От същата книга (стр.86 и сл.)

Поздрав: Стефан от морето