Ами тъкмо затова!

Опитът никога не може да ти даде пълна картина на свойствата на изследвания обект, а само за част от тях. Затова обобщенията, които науката прави, винаги почиват на известна екстраполация... на индукция. Това не са лоши методи, но, разбира се, не дават 100% сигурност в изводите. Затова изводите се приемат за верни, докато няма опитни факти, които да им противоречат. С откриването на такива факти се търсят нови схващания - по-пълни и точни. Мисля, че това са баналности, но все пак държа да напиша: ВСЕКИ модел на реалността, независимо как и от кого е създаден, е приближение на самата реалност. Няма как той да не е погрешен при определени (пък било и твърде екзотични) условия, излизащи извън границите на приложимостта му.

Струва ми се, че усещам във въпроса ти загатнато продължение: "... и не трябва ли затова повече да вярваме на мистиците"? Ако греша, извинявай. Иначе аз на мистици не вярвам. Тяхното "постоянство" не приемам за достойнство, а за закостенялост. В какво са полезни техните схващания? Каква практическа дейност можеш да улесниш с тяхна помощ? Резултата от кое явление можеш да предскажеш? Пък и... наистина ли не си променят схващанията? И ако ги променят, защо го правят? Дали развитието на науката не ги заставя да се съобразяват с нея?