И аз съм шашната. Това за превръщането, много е дробено-алхимици, енергията от един вид в друг, масата се изразява чрез скоростта и т.н. Но това, че в основата на мирозданието стоят отношенията, си е направо чудо. Някой добър човек от клуба ми подаде книгата-Дао на физиката и аз я изрових в една руска библиотека.
Сравнява се вътре това, което са говорили източните мистици и съвременната физика в разделите за квантите и теория на относителността.
Не ти трябва научна фантастика да четеш. Квантът имал маса и импулс-едното било свойство на вълните, друго на материята. По-интересно е, че не може в един и същи момент да се измерят и двете и това не се дължало а несъвършенството на уредите. Просто така стоят нещата в битието. Значи обективността зависи от наблюдателя-за какво ти е Платон. А в същото време домършвах Дийпак Чопра-на хартиен носител :-). Той пък обяснява, че тези частици се появяват и изчезват милиони пъти в секундата. Изчезват в нищото. Мигат. И на наше ниво на възприятие предметът се движи, на ниво микрочастици само се предава възбуждането нататък по веригата. Там нищо не се движи. Топката пресича стаята, а частиците, от които е съставена, си стоят-само се пренася възбуждането. И най-интересното било как, като изчезне, след това пак се появява като топка, а не като купчина желе например. Наистина излиза, че битието е чудото, а ние го дирим под дърво и камък-чудото, де.

Невъзможно е да не е възможно.