Случайно стана, след като бях преминала през повечето по-"лековати" стилове. Търсех себе си - дълго, много дълго и накрая се намерих.

Беше пробуждане.

Беше спасение.

Стана любов.

След това бавно започнах да навлизам, да отдавам все по-голямо значение на онова, което минаваше през слушалките ми. Започнах да мисля повече върху връзките и посланията в музиката. И накрая я оставих да ме накара да почувствам директно онова, което се опитва да ми каже.

Дълга е нашата любовна история, да...

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry?