Проблемът не е в това, че Металика се променя. Лично аз се кефя и на Load и Reload. Е, не толкова, колкото на Master of Puppets, но им се кефя. Случаят със St. Anger е по-различен - тук се касае за липса на идеи, за еднообразие. Няма друг албум на Металика, в който песните толкова да си приличат помежду си. Развитие няма, има регрес и то съществен. Което е доста жалко.
Все пак признавам, че след 15-тото или 20-тото слушане някои песни започнаха да ми понасят (да, точно да ми понасят, не да ми харесват), но това не значи много, просто показва, че St. Anger поне не е чалга или хип-хоп.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите