Ами... Да започна малко по-отдалече. Израстнах с тази група, започнах да ги слушам 86-та, батковците ме отвориха коя е "добрата" група. Т.е. 3 години след първия им албум. Сега си тегля новия (винаги искам да чуя, преди да купя), бавно, щото линията е бавна и докато чакам да се изтегли поредното парче плеъра върти по 20-30 пъти предното, та внимателно да го изслушам.
За съжаление се разочаровам с всяко следващо парче. Не ме разбирайте погрешно, обичам Металика и музиката им и ще си ги слушам винаги, но това няма да ми е любимия албум.
Frantic - меки дистери, сякащ заглушени китари, добро темпо, някак монотонен вокал. Не звучи като Металика.
St.Anger - хм, харесва ми, но пак много "но"та :( Енергично, с на места типичен Хетфиилд вокал, мелодични пасажи, маниакални пасажи :)) Но... но от тук започва впечатлението, че Металика звучат като групи които някога са се стремили да звучат като Металика. Ударните са много скоростни, две каси и прочее, но за тези които помнят - (c) Slayer/Dave Lombardo. Това е много здраво Slayer звучене, ама не е Металика.
Some kind of monster - Здраво начало, наистина ме изкефи. И здрав звук, звучи определено по-тежко. И в един момент чувам една много ... напомпена китара и в главата ми минава мисълта "Объркал съм парчето, това са Queens of the stone age" Да, ама не, пише Металика. Нищо, продължавам да слушам, тежичко и монотонно и стигам до припева...Danzig (How the gods kill - албум на Данциг който си купих през 1992-ра) Джеймс пее 1/1 все едно слушам Глен Данциг. Не искам да слушам повече.
Dirty window - Свежо, ритмично, надъхващо, харесва миии :) Само Джеймс да не звучеше все така шибано... Къде му е гласа и яростното звучене на тоя човек?!?!?!
Тук се отказвам да ги слушам така, като се изтегли всичко, тогава.
Дали ми харесва?
Смениха басиста - нормално е да не са се сработили с него, ама Робърт Трухильо не свири от вчера и въпреки миналото му във велика банда каквато бяха Suicidal Tendencies не вярвам да е влиял творчески на албума. Пича си свири партиите и тва е.
Текстовете - ми няма ги, 5 изречения които се повтарят в цялото парче и са 5 постни реда.
Но пък има много здрави ударни, определено това е албум в който Ларс свети над всички.
На Джеймс му го няма гласа или са го преебали при мастеринга (Боб Рок да каже каква кретенска маркетингова идея е имал)
Групата явно е уморена.
Не, отговора ми е "не". Не ми харесва :(
След 1 месец слушане може и да го заобичам, кой знае.
|