|
В “Медиите под контрол” проф. Чомски прави анализ на структурата на властта в САЩ. Този анализ позволява ясно да се види разликата между власт и официална власт, а така също връзката между власт и политика. Проф. Чомски акцентира на четвъртата власт - медиите.
/Ноам Чомски е един от най-сполучливите критици на американската демокрация. Той е професор в Масачузетския технологичен институт и е безспорен лидер в областта на математическата лингвистика, генеративните граматики и формалните езици. Независимостта на проф. Чомски от политическите кръгове му определя място на уникален критик, а неговите есета, монографии и най-вече гражданско поведение му носят определението “враг на Америка”, и то от официални кръгове във Вашингтон/
Що се отнася до принципите на външната политика на САЩ, българинът има на разположение други две книги на проф. Чомски - “Петата свобода” и “Година 501-ва”. От тези книги може да се разбере как влияят интересите на “великите сили” върху местната (туземната) власт в условията на неоколониализъм, в условията на т. нар. Нов световен ред.
Защо ни е необходим американският модел на властта? Та нали моделът, към който се стреми България, е с марка USA! Та нали Америка е страната на победилата демокрация!
Вашингтон прилага два “демократични модела”. Единият е за метрополията на Империята на янките, другият е за колониите. Моделите са еднакви, ако повярвате на пропагандата, но много се различават, ако вникнете в тях.
Да разгледаме същността на двата модела.
Модел на метрополията.
Обществото се състои от три класи. Класа на богатите - това е “истинската власт”. “Специална класа” - това се хора, които са доказали своята лоялност към богатите. Наричат ги политици. Те са представители на официалната власт. Те са добре подготвени. Те най-добре "разбират" интересите на обществото. Към тях е прикрепен обслужващ персонал - медии, политолози, социолози, учени. По-голямата част от обществото образува “обърканото стадо”. Тук трябва да влизат останалите. Те работят и не се бъркат в управлението. Е, разрешава им се да избират хора от специалната класа, които да ги управляват.
Как се получава привилегията да станеш член на специалната класа? Каква е ролята на медиите? Ще цитирам проф. Чомски:
“... нуждаем се от нещо, което да опитоми "обърканото стадо", и това нещо е революцията в изкуството на демокрацията: фабрикуването на съгласие. Медиите, училищата и масовата култура трябва да бъдат разделени. От една страна, чрез тях политическата класа и онези, които вземат решенията, трябва да създават някакво приемливо чувство за реалност, от друга страна, те самите трябва да насаждат "правилни" вярвания и ценности. Сега си спомнете, че съществува една неизказана предпоставка. Дори отговорните хора чувстват нужда да крият от самите себе си, че тя е свързана с въпроса как са стигнали до позицията да имат власт да вземат решения. Начинът, по който са го сторили, разбира се, е чрез служене на истинската власт. Хората с "истинска" власт са онези, които притежават обществото и те са една доста тясна група. Ако "специалната класа" докаже, че може да служи на интересите им, то тогава тя става член на изпълнителната група. Това не трябва да се разчува. Хората в нея трябва да са си внушили убежденията и доктрините, които ще служат на интересите на властта. Докато не шлифоват в себе си това умение, те не могат да станат част от "специалната класа".”
Такава е теорията на американската демокрация. Такава е и практиката в метрополията. Пълна идилия!
Модел на колонията.
“Туземците” не са способни да се управляват сами. Американците най-добре "разбират" техните интереси. Последното трябва да е тайна за "туземците". Трябва обаче да им се внушава, че ще се развиват по "американски модел”. Америка е еталон!
Такава е теорията. Практиката? "Туземците", следвайки "американския модел”, също трябва да се разделят на три класи. С една малка подробност. "Истинската власт" и "специалната класа" имитират дейност, а по същество цялото "туземно" население влиза в състава на "обърканото стадо". Естествено, нещата все не стават като в Америка, но за това са виновни самите "туземци".
Къде са основите на модела на колонията? Проф. Чомски ги намира в “петата свобода” - правото на американците (и, не само на тях) да грабят и експлоатират Третия свят!
Разбирам риска, който поемам. Разбирам, че пропускам редица тънкости. Но нещата у нас са доста груби.
Каква е ролята на политиката?
Политиката е атрибут на демокрацията. Грубо казано, за демокрацията политиката е това, което е Бог за монархията и ленинизма за комунизма - дава легитимност на официалната власт.
А къде е властта?
Историята познава различни случаи. Понякога власт и официална власт са идентични. Така е при по-примитивните общества. Така бе и при комунизма, което е и доказателство за неговия примитивен характер. Демокрацията разделя власт и официална власт. Така властта остава анонимна. Нещо като организираната престъпност. Така е по-удобно. Когато говорим за разделение на властите, става въпрос за официалната власт. Властта стои над четирите власти - законодателна, изпълнителна, съдебна и медии, а разделението на властите е удобно средство в ръцете на истинската власт. От една страна това увеличава възможностите за маневриране, а от друга страна, елиминира възможността официалната власт да изземе функцията на истинската власт. И най-важното, властта не носи отговорност! Всичко се пише на сметката на официалната власт.
Приближаваме се към края. Остава да уточним някои малки, но важни подробности.
Особено важно е да подчертаем, че няма принципна разлика в поведението и ролята на политиците от метрополията и колонията. Ще дам пример.
Лъже ли Клинтън?
Този въпрос вълнува мнозина американци. Ще цитирам препечатеното във в. "Стандарт" мнение на Ричард Грениар, дадено за в. "Вашингтон таймс", във връзка с аферата "Моникагейт":
"Бил Клинтън е лъгал цял живот, забелязах го за първи път преди 5 г. И за мен е загадка защо на почти половината от американците въобще не им пука, че той лъже. Нашият президент непрекъснато повтаря, че не бива да каже какво е говорил пред голямото жури, защото така ще попречи на процедурата. Това изобщо не е вярно и това го знае всеки студент първокурсник по право."
Не мислете, че отдавам голямо значение на този пример. Той е само за илюстрация. В историята на политиката има много по-големи лъжи. Лъжи, донесли нещастие за милиони хора.
Разликата между политиците от метрополията и политиците от колонията е в друго. Тя се дължи на подчиненото положение на колонията. Когато политиците от метрополията защитават интересите на своите господари, задължително влизат в ролята на кадровици на туземния елит. Правилото е просто: за политици и бизнесмени в колонията се подкрепят туземци с посредствени качества и нисък морал. Подкрепата се изразява в създаване на черни каси, известни у нас като фондации и дружества. Туземните лидери биват канени на посещения-екскурзии в метрополията. Там ги потупват по рамото и обявяват колко са добри и послушни. Някои туземци "четат лекции". Естествено за това се плаща. Понякога се стига до смешни ситуации, напомнящи вицове за лудницата - пускат се "пиратски копия": "Кенеди", "Желязната лейди", "Сивия Кардинал", "Сирано дьо Бержерак" "Балцерович", "Джеферсън", дори и оригинали като "План Клинтън-Стоянов". Туземният елит трябва да чувства, че без подкрепата на метрополията не може да се пребори за лидерство. Такава кадрова политика гарантира успех в мисията на политиците от метрополията. Но най-страшното е друго. Некадърните, но амбициозни туземци отстраняват всички по-кадърни и национално отговорни свои съплеменници. Когато такава политика се провежда в продължение на едно-две столетия, статуквото метрополия-колония се гарантира практически за вечни времена. Такава политика, известна като политика на отрицателна селекция в туземния елит, елиминира творческия потенциал на цели народи.
Замисляли ли сте се защо българинът не уважава управниците си? Замислете се!
Искам да отбележа нещо много важно. Не трябва да се остава с впечатление, че днешният колониализъм, наричан обикновено неоколониализъм, представен тук предимно в неговия американски вариант, е голяма новост. Има нещо инвариантно в отношенията на метрополията към туземното население от колонията още от времето на първите известни империи, та чак до наши дни. Все пак трябва да отдадем заслуженото на американците. Те изучиха внимателно опита на предишните империи, отчетоха техните слаби места и осъвремениха "техническите средства". Съвремените сценарии се разработват от научни колективи. Заслуга на американците е, че превърнаха в наука предимно емпиричните достижения на своите предшественици. Това им придава увереност, която личи от наглата им външна политика. Особено напоследък.
Защо Иван Костов е предпочетен за туземен лидер? Не искам да навлизам докрай в тези мръсни води. Това, което прочетохте, дава известна представа. Трудовият стаж на Костов като професионален лъжец от времената на Живков и Лилов е безценен капитал. Костов е вече осем години в политиката. Костов е на върха. Хора като Филип Димитров и Жан Виденов не издържаха на конкуренцията. В последните години Костов попадна на благоприятна почва и доразви своите качества. "Преди 10 ноември" Костов лъжеше пред сравително малка група - студентите, на които преподаваше. "След 10 ноември" Костов се справя блестящо с много по-тежка задача - лъже пред целия народ. Но пълният отговор на въпроса защо успя Костов, предполага и пълен анализ на живота на Костов. Ще трябва да се използват и методите на психоанализа. В тази насока ще спомена само един факт. Когато в комунистическа България Костов е тръгнал по "пътя към висшето общество", не се е поколебал на въпроса "Какво са работили родителите ви преди 9 септември 1944 г.?" да отговори: майка - слугиня; баща - ратай.
Може би аз съм черноглед? Може би не виждам светлото бъдеще на България?
Изтръпвам при мисълта, че символът на това бъдеще е шефката на Фондация "Бъдеще за България", "първата дама на българската демокрация", бившата майсторка-специалист на научна апаратура (мсна), бившата червена партийна секретарка Елена Костова.
И какво е това бъдеще? Ами ние вече сме в него! Последователният марксист-ленинец Иван Йорданов Костов повери бюджета и финансите на България в ръцете на дипломирания готвач Йордан Цонев.
Комунизмът е факт! Ленин може спокойно да си лежи в мавзолея.
Нека си припомним една велика негова мисъл:
При комунизма управлението на държавните дела ще бъде толкова просто, че всяка готвачка ще може да върши тази работа.
24 февруари 1998 г., София Иван Ценов
|
Демокрация или цирк
