|
Всичко вървеше по мед и масло за Софиянски до мига, в който досегашният кмет на София реши да се превъплъти в ярко оцветена политическа фигура, при това с подкрепата на една партийка, превърнала се отдавна в синоним на една политическа мърша като СДС. За мен е изключително непонятно как е възможно кмет, който печелеше симпатиите на столичани тъкмо със своя безразличен към политическите пристрастия професионализъм и ако щете- технократизъм (и не на последно място- с дистанцията си от партията, която съсипа националния суверенитет), се хвърли с главата надолу в обятията на скверните политически класификации и партизанщина, при положение че тъкмо партийната партизанщина е тази, която възмущава и отблъсква гласоподавателите. Без значение дали опартизаняването на Софиянски и вземането на непознатата досега поза на мечка- стръвница пред БСП и нейният кандидат, е резултат на негово лично решение, или е колективно деяние на щаба му, едно нещо е факт- Стефчо само загуби от личното си обаяние с това, че влезе директно в пещерата на Али Баба и четиридесетте разбойници- нечистоплътните политически игри и удари под кръста, характерни за парламентарната демокрация. Този гаф ще му струва кметското място, тъй като ако досега хората го харесваха заради подчертано рицарското отношение към останалите кандидати, при което общата злост на десницата към него само му носеше дивиденти в очите на избирателите, то сега, когато Стефчо се въргаля в общо легло със СДС и нещо повече- плюе по адрес на Стоян Александров и БСП, губи и онези свои потенциални гласоподаватели, които по правило гласуват за личността на професионалиста, а не за заклинанията на политическия палячо. СДС пък на свой ред дава най- доброто от себе си, за да провали чрез "подкрепата си" избора на Софиянски. Нещо, което хората наричат "мечешка услуга". То не бяха призиви на откровено гнусни персони, изпълзяли от леговищата на Раковска 134, то не бе дори възкресяване на политически трупове като един Едвин Сугарев, за когото злите езици говорят че падал нещо като поет, за да се каже и натърти, че ето на- нашата голяма любов не е Стефан Софиянски, но пред лицето на класово партийния враг и майката на всички злини за човечеството- БСП, все пак е по- добре да се гласува за него. На мястото на Софиянски аз например бих се отказал на часа от подобна услуга с омерзение за мига, в който бившата ми жена, с която съм се развел преди години, идва да ме хвали пред нацията за това колко по- добър любовник съм бил в сравнение с петте кретена, с които е имала вземане даване през това време (ако ми позволите подобно сравнение). Силният ход на Софиянски беше да заяви- аз дълбоко уважавам моя опонент за неговите качества, аз нямам нищо против партията, която го е намерила за толкова достоен човек, щото да го издигне в изборната битка срещу мен, но аз просто мога да управлявам софийските дела по- добре от него, защото съм професоиналист и си обичам работата. И ще управлявам София не въпреки БСП и останалите политически сили, а с тяхното съдействие и подкрепа на желанието ми да превърна столицата в блестящ европейски град.....
Само това да бе казал Софиянски, допълнителни 10% от привържениците на БСП в 7 часа в неделя щяха да потропат на изборните комисии, за да се втурнат да пускат бюлетини за него. А 10% от бесепарите в София представляват около 40 000 човека.
За сметка на това какво ще се наблюдава сега, при едни такива прегръдки и клетви за вярност към СДС, съчетани с хули към БСП? Никой, повтарям никой от правоверните кръстоносци на синята партийка, сиреч костовистите, няма да гласува за него. Остават надежденците, които са толкова малко и така близки по морал на своята лидерка, че от тях може да се очаква всичко, но не и изпълнение на дадената дума да подкрепят Стефчо. Но за сметка на това онези бесепари, които дадоха гласа си за Стефчо на първия тур, може да сме сигурни че след това, което кметът наприказва, ще се юрнат да гласуват за Стоян Александров. А тази част от БСП никак не е малка, мога спокойно да Ви уверя в това. И е безвъзвратно загубена за каузата на Стефчо. Тоест, ако трябва да обобщим със силата на метафората, Софиянски заложи на врабчето в гората пред сокола в ръката.
|
Софиянски предпочете дивото пред питомното
