|
КАК СОФИЯНСКИ РАЗПЛАКА СОФИЯ
Олег Попов
Макар » с втори мандат, кметът на София Стефан Софиянски бе първи в много отношения. Той се оказа първият кмет на псевдодемокрацията, който бе следствен и проверяван за злоупотреба със служебно положение. Той беше и първият кмет, който разшири границите на София до ... Украйна, Русия, Македония и Албания. Той бе първият кмет, който направи Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и други финансови институции наемодатели на малката балканска столица. От натрупаните кредити, заеми и други негови финансови еквилибристики на няколко поколения софиянци ще им се приплаче.
Той си обърка шапката на общински кмет с хората на изпълнителната власт, като не спря да си пъха носа в партийни дела. За дошлия от синята партия, председател на Комитета за пощите и далекосъобщенията, шеф на християнско партийно обединение подобно поведение е нормално, но за всеки извън нашата държава тези неразбираеми лупинги на криво усмихнатото „чудо" ще се сторят скандални. Да вземем православния гаф със статуята на София, поредният кич на Чапкънов, която срещу 150 000 долара замести „Ленин" в центъра. Малцина разбраха защо наричат статуята „Св. София", след като излятата от бронз и галванична мед фигура на жена с пищна гръд и дупки вместо очи се разминава чувствително с представата на православните християни за мъченица София и трите й дъщери- Вяра, Надежда и Любов. Дъщерите на великомъченицата, загинали за християнската вяра с майка си изобщо липсват около статуята, което и в най-смелите нарушения на църковния канон не се допуска. Но тъй като столичното кметче има по-специални виждания за християнството, той си нарече партията Обединен християн-демократичен център, на себе си. И в нея се натъпкаха едни от най-скандално проявените политици от най-новото време, като- Стоян Ганев (прочул се като първият в историята на дипломацията външен министър емигрант, и това е милионна част от глупостите му), Александър Божков (ВиК-висшист, на когото бе поверена приватизацията, след което от 60 млрд долара държавно имущество това инженерче вкара в хазната едва 2-3 милиарда), Екатерина Михайлова (послушницата на Иван Костов в СДС), Венцислав Димитров (останал извън парламента от листата на Симеон Кобургготски, поради известни причини), Любо Павлов („пъпката" пораснала до банкер на общината), Николай Павлов (скандалният шеф на Комисията за защита на конкуренцията), Кирил Дунев (печално известният банкер на Банка за частен земеделски кредит), Александър Чирков (лекар, който бе с приключило следствие за огромни злоупотреби във Великото народно събрание). И тази китка от лица, съставящи предишната и сегашната партийна на Софиянски, си е поставила в името християнството.
След като оправи християнските ценности дойде редът на мъчителните убийства на бездомни кучета, тъмните улици, увеличените данъци.
Два пъти Софиянски направи София държава в държавата. Вместо да реши цивилизовано проблема с уличните кучета, от които страдат столичните данъкоплатци, вместо да освети улиците в големите квартали, вместо да облекчи малкия и среден бизнес, той и неговата администрация подходиха тъкмо в обратна посока- кучетата се събират от неидентифицирани мъже, които ги убиват с тояги. За двата му мандата не се чу и дума от негова страна към вътрешен министър за нарасналата престъпност в София. Докато
обикаля да урежда кредити извън страната, в столицата не спират
убийствата, насилията над малолетни, проституцията, просията, взривовете, кражбите.
В същото време градът е с изключително високи данъци - две такси смет на глава от населението, мъчително узаконяване на малки магазинчета, корупция. Какво измислиха кметът и подчинените му за данък смет- един данък смет се плаща от собствениците на имоти, друг от ползвателите на магазини, кафенета и други заведения. Като става дума за боклук, София никога не е била по-мръсна, а в сметището в Суходол, произволно изсипваните тонове боклуци се проливат в почвата и в минералните извори на Горна баня и Банкя.
За познанството му с братя Джанкови (скандално известни с вземането на „Копитото" за ремонт и източване на 13 млн. лв. от държавното Ръководство на въздушното движение, договора за паркинга около НДК, и закупуването на „Софийски мелници"), кметът отговори - „Аз съм си кмет и съм
си тук...". Ето защо не е странно, че за общински съветник от синята листа бе избран и известният прекупвач на стари книги от безистена на „Славейков", някой си Н. Александров. Но по-голямото недоразумение в столичната община се казва Антоан Николов, момче ергенче, успяло да приключи с висшето си образование докато изпълнява длъжността председател на Общинския съвет. Николов е скритото оръжие на Софиянски, тъй като това, което той не трябва да поема, се прехвърля точно на него. Ще подминем назначенията и на други момчета ергени, също така нежни и изискани, и ще се съсредоточим върху някои сделки на Столична общинска агенция по приватизацията.
През април Районна прокуратура бе уведомена от „Подкрепа" и „Сдружението на дребния бизнес „Света Троица", за една смяна на
собственост на пазара срещу хотел „Хемус", която се е случила по доста странен начин. Около тази продажба става ясно, че вместо собственост на Столична община, пазарът е минал в собственост на някакво дружество „Триадица" АД.
За целта била оформена приватизационна сделка, извършена посредством СОАП (Столична общинска агенция по приватизация). Тук се е намесил самият Столичен общински съвет, който разрешил процедурата по приватизация на общинската фирма „Триадица" ЕАД - София, председател на Контролния
съвет на който е същият А. Николов. Без да е собственост на общинската Триадица, пазарът срещу хотел „Хемус" е включен в нейния уставен фонд. И когато общинската „Триадица" ЕАД се приватизира от „Триадица" АД, теренът с пазара минава в собственост на частното АД. „Триадица" АД се сдобива от общинската едноименна фирма с 89 столични магазина на централни улици като „Алабин" и „Граф Игнатиев", терени и жилища
не само на територията на София, (даже и туристическият комплекс
„Офелиите" на Витоша). С подписа на гл. архитект ма София, знанието
на Софиянски и участието на А. Николов незаконно се преобразува
общинска в частна собственост, нарушава се Законът на териториалното и селищно устройство, Законът за преобразуване и разпродажба на държавни и общински предприятия, липсва подписът на областния управител на София, липсват становища на район „Триадица", както и на Столичната община за преобразуване на собствеността. Така с една уж нищо и никаква
приватизация цял списък от изключително скъпи имоти се озовава в ръцете на шепа общински чиновници срещу някакви няколкостотим хиляди лева!
Същата схема на приватизация се прилага и за съпругата на близкия на Софиянски и Павлов - Любомир Иванов, като й се „дарява" общинска фирма „Софийски аптеки" ЕАД. Така от една страна София тъне
в мизерия, улични свирепи кучета, тъмнина, двойни данъци, корупция,
а от друга - се разпродава с нормативни машинации, правят се избирателно ремонти, и още по-избирателно се прибират ненаказуемо имоти.
На фона на тази картина, Софиянски показа на столичани, как “Главбулгарстрой” може да бъде използвана за строеж на къщата му в центъра на столицата. И тъй като тя предизвика скандални въпроси кметът замрази строежа докато стихне възмущението и след това обяви, че я дава под наем.
София е градът с най-концентрираните финансови потоци и икономически интереси, което обяснява и желанието на Софиянски да се кандидатира за трети мандат. Това демократче държи в свои ръце всички по-големи сделки и проекти в столицата. В момента, в който осъзна, че едва ли ще може да се кандидатира трети път, той поиска оставката на провалилия се в изборите Иван Костов. Зад исканата оставка Софиянски разгръщаше друг план - да спретне своя партия, която ще му осигури явяването за трети път на кметските избори.
„Финансова стабилизация и създаване на условия за структурна реформа" - това прокламираше в края на 1998 г. Софиянски, когато ставаше дума за бъдещето на общината. „Осигурени 100 млн. долара за летището, инвестиции за 50 млн. за софийското метро, общината ще излезе с еврооблигации на европейските пазари". И прочее глупости. В крайна сметка той „призна",
че не може да си позволи скромна кампания, защото имал сериозни конкуренти. Парите така и не обясни откъде ще дойдат. В навечерието на втория избор той се втурна да инспектира ремонта на софийските улици! Пусна пробно и една метростанция. С парите от заеми и кредити, трупани от него на гърба на софиянци си откриваше лъскави обекти. Каква по-добра и безплатна реклама от това? В края на 1998 г. той усвояваше и заем, който общината бе договорила с Консорциум български банки. Когато стана дума за изплащане се разбра, че може да бъде погасен с емитиране на общински еврооблигации. Как разбира парите кмета?
За 7-8 км ремонт на околовръстното, според Софиянски, бяха нужни 20 млн. долара. Централна баня - ремонтът така и не започна, а чакал 6-7 млн. долара. И децата знаят как Здравната каса, чийто 1иеф бе Софиянски, изхарчи луди .пари за разкош, купуване или ремонт на офиси, скъпи коли, безброй служители и командировки за скъп и неизползваем софтуер. Затова когато той се „оттегли", българите си отдъхнаха. Но оттеглянето бе, защото се задаваше проверка на прокуратурата.
В края на 2000 г. Софиянски отлетя за Москва, където трябваше
да довърши сделка „москвичи срещу лекарства", и да уреди имотен проблем между двете държави.Кой и кога е казал, че един кмет на община може да се занимава с междудържавен имотен проблем? Или пък с „москвичи срещу лекарства".
Докато Софиянски летеше за Москва, зам-кметът Гечев и секретарят Асен Дюлгеров се намираха в Япония за уреждане на заем за метрото в София. И то с правителствена гаранция! Няколко дни по-късно Лужков и Софиянски сложиха подписи под договора за замяна на имотите. По времето на това посещение в Москва нещата със София бяха несравними- там безработицата бе 1 на сто, обемът на чуждите инвестиции за 2001 г. -15 млрд. долара, вложени в производство и търговия, 41 на сто от московския бюджет отиваха за социална дейност, пенсионерите имаха безплатен транспорт, учениците до пети клас - безплатна храна, и бе отчетена 3 млн. и 300 хил. кв.м. застроена площ. Срещу това София при Софиянски се прочу ваше с нарастваща наркомания, убийства, мизерия, проституция, кражби, ремонтно-строителни работи за да пада комисионна и нулева социална дейност. Вместо да мисли за града, Софиянски след четири месеца отскочи до Израел и разговаря с фирмите на Лев Леваев „Аштром" и „Африка - Израел Инвестмънт" за
строителство на пътища и ремонта на столичното околовръстно. Пак по това време, той заяви, че обмисля как да акумулира облигационен заем и че разчита на вече договорения заем от Европейската банка за възстановяване и развитие за столичния градски транспорт че търси трети заем от голяма чужда банка (неизвестно за каква цел).
За шест години Софиянски превърна Столична община в един от основните „играчи" на българския финансов пазар чрез създаването на Общинска банка и Общинска застрахователна компания. Столичният инвестиционен фонд „Света София" пък управлява най-добрата част от някогашните общински предприятия в София и доста провинциални градове. Така чрез банката Софиянски излезе извън София. През Общинска банка на ден минават милиони левове на столицата. През нея плащат сметки и разходи още седем общини - Сливен, Велико Търново, Асеновград, Стара Загора, Пещера, Варна и Пловдив. Тази банка управлява и средствата на „Топлофикация" и ВиК. През кея извършват разплащанията си всички общински фирми, които се занимават със строителството и ремонта на града. Без конкурс банката бе направена и партньор на френската “Париба” при емитирането на еврооблигационния заем за София за 50 млн. евро за три години. Пак Общинската банка е акционер в “Лизингово дружество” ООД, което бе фаворит сред кандидатите за покупката на авиокомпания “Хемус еър”, същата, която замени съсипания от еврейския приватизатор Гад Зееви национален превозвач „Балкан", т.е. кривоусмихнатото кметче се цели в широкомащабни проекти извън София, че и България. Така стигна до обсъждането на финансирането на местната власт във Вашингтон. Договаряше заеми по три основни проекта - за софийската топлофикация, развитието на проекта за изработване на стратегия за развитие на София и информационното обезпечаване на комуналните услуги. Нямаше и грам социални мотиви в тези заеми. Започна преговори и за „инвеститори за производство на електроенергия и за подобряване на производствените мощности на „Топлофикация", с още 70 млн. долара заем. Какви инвеститори, какви възможности, каква електроенергийна независимост? Никой не
знае. Знае се обаче, че е взет заем от 70 млн. долара. Вместо да оправи дупките и кучетата, той търсеше отново заеми за ремонт и разширяване на автогарата и за построяване на международна автогара. „Мене ме одобриха във Вашингтон. Аз ще взема там да си остана. Тук ме гонят" - така се шегува тъпо кметът на София за проверките, които започна да му прави прокуратурата. Но дейността на това кметско недоразумение не секва - предлага да се създаде обща кредитна линия между Международната финансова корпорация и Общинска банка - поток от пари за средния и дребен бизнес, но без да се уведомяват чуждите инвеститори какви са законите и данъците в България, и в столицата й. След преструктурирането на “Топлофикация" инфраструктурата й щяла да остане общинска, за да се изплаща заемът (от наема, който ще плаща производителят и крайният пот-
ребител). Дръжте се столичани - рекетьт на „Топлофикация" дотук беше нищо в сравнение с цените, които ни очакват за изплащане на
70 млн.долара. Три месеца след екскурзията си до Вашингтон Софиянски отказа подписването на заема за транспорта, тъй като „кредитния рейтинг на София можел да падне". Като причина изтъква досегашната кредитна задлъжнялост и затрудненията по нейното изплащане. „Първо ще изплатим изцяло еврооблигационния заем, после този на японците - за метрото, и чак след това ще пристъпим към подписване на други два заема" - обяснява смутеният неизвестно от какво Софиянски. Оказва се, че данните за натрупания дълг на гърба на столичаните са най-секретно пазената тайна в общината. Това не пречи общинска банка да обслужва общи проекти с Белград, като за целта София взе кредит от 32 млн. евро от ЕБВР...
|
КАКВО Е НАПРАВИЛ СОФИЯНСКИ!
