А, щях да забравя. За да те избавя от някои мои (предполагам, че може да има и такива) досадни забележки или пък напомняния на отдавна известни неща, си позволявам да ти препоръчам опита на Великата френска революция, която полага основите на националния /народния/ суверенитет върху руините на кралския абсолютизъм и омразните привилегии на аристокрацията. Но ако трябва да бъда докрай почтен към аристокрацията и абсолютизма съм длъжен да кажа, че тъкмо в условията на абсолютната кралска власт свободно се обсъждат и подготвят големите политически идеи на Просвещението и бъдещи преобразувания на обществото, при това най- блестящите застъпници на народа са тъкмо неколцина представители на супер-привилегированите класи на френската аристокрация и духовенство. Един духовник, йезуитският свещеник Диего Мариана 100 години преди избухването на революцията обосновава върховното право на народа да извърши цареубийство в случай, че кралят измени на неговата (сиреч народната) воля, по следния начин: волята на народа е воля на самия Господ Бог (както е казано в Светото Писание- "Глас Народен- Глас Божи), следователно един тираничен владетел, потъпкващ интересите, благото и сигурността на собствения си народ изменя не само пред него, но и пред небесния Отец. А небесният Отец има правото да отнеме не само короната от главата му, но и неговия живот, защото Онзи, който дарява живот, може да го отнеме. А го отнема тъкмо чрез изпълнението на народната воля в деянието на царе(крале)- убийството.
Изпитваш ли все още колебания по въпроса законно и оправдано деяние ли е изтреблението на онази част от политическата класа в България, която докара народа до просешка тояга, националния суверенитет- до саркастична подигравка, а потомството- до трагедията да предпочита скотско робуване в чужбина пред перспективата да остане в родината си и да влее сили в нейното възраждане?