Преди няколко дена подхванах същата тема в клуба на Лучано - зададох му конкретно въпроса. Аз също смятам, че темата е важна. За мен въпросът има две гледни точки:

- философско-морална - не бива да отнемаш живот, не бива да рушиш творение, каквото не си способен да създадеш. Кучетата съществуват заради нас и благодарение на нас. Не са диви животни, заселили се в градовете ни, нито са паразити като плъховете. Да им обърнем гръб е подло. И не толкова заради тях - те приемат смъртта философски - колкото заради нас, заради нашата вътрешна морална граница между приемливото и неприемливото.

- ежедневно-битова - нито едно бездомно куче не ми е направило (както и на нито един от стотиците мои познати) нищо лошо - напротив, бездомните кучета, които съм срещал, са гальовни и трогателно доверчиви. Те сигурно и при кучкарите-ловци отиват, махайки опашки...

LVCIVS CORNELIVS SULLA FELIX