|
ми поведението.
Той е приятел на мъжа ми, но нормално не го срещам - само един път на купон го бях виждала и тогава ме подбазикваше яко, и аз него и изобщо много добре си лафихме - той беше пиян до козирката. Сега бяхме на почивка голяма група и той беше там с гаджето си - поредната по-възрастна от него дама. Тя е лудо влюбена в него и не го крие. Аз си бях с моя мъж - семейство сме от много години, имаме си деца и всичко си ни е наред. Като го поздравих и му казах, че си го спомням от предния купин, той каза, че не ме помни и си подаде ръката да се запознава с мен. Гаджето му разбира се плътно до него - с нея за пръв път се виждаме, той често си ги сменя.
Нс почивката се ъбирахме всяка вечер да вечеряме с групата и готиният пич също присъстваше. Веднага забелязах, че ме харесва, защото все намираше повод да ме заговори, да ме бъзне, но това, че ме гледаше много нагло беше най-показателното, така че бях наясно какво се върти в главицата му. Отделно като организираха нещо (аз не участвам в организирането, само присъствам) той винаги питаше мъжа ми дали искам да дойдем с тях, като че ли да е сигурен, че ще дойда, въпреки че знае, че не аз решавам тия неща и ходя където ходи мъжа ми. Проблемът е, че и той на мен ми е адски симпатичен - много силна химия. Ясно е, че между нас няма шанс да има нещо - и на него и на мен. Гаджето му е адски ревнива и тя със сигурност усеща, че той има по-специално отношение към мен. Аз през цялото време се правех на приятно разсеяна, правех се, че не виждам, че ме гледа, базиках го приятелски, да знае че всичко е приятелско и няма нищо повече. Него това като че ли още повече го амбицираше и още повече ме предизвикваше с погледи. Личеше си, че нарочно ме гледа и иска с поглед да ми каже, че ме харесва. Една вечер реших да му покажа, че знам какво прави и какво иска да ми каже. И започнах и аз го гледам. Но не нагло като него - аз нагло не мога да гледам - ами по такъв начин, че му показах, че знам какво си мисли. Освен това пак с поглед му показах, че и аз го харесвам - усмихнах му се мнооого лекично. И след като цяла вечер така си говорехме с поглед и накрая и на двамата ни беше пределно ясно, че си падаме един по друг аз издадох багажа - просто не можех повече да го гледам и спрях. Намерих си някаква работа, щраках си по телефона, защото седеше точно срещу мен и беше малко трудно да не го гледам. Не сме си говорили нищо специално с него, общи приказки за кой кво работи и т.н. Дори не сме си хвърляли специални погледи, мимики, намигвания или квото и да било - само спокойни, но красноречиви погледи. Но след тази вечер този човек започна да се държи много странно. Личеше си, че всячески се опитва да ме избегне. Колкото преди ме бъзваше за щело и нещело, толкова сега се прави, че ме няма - не ме поглежда, все едно не съществувам. Ако ме види, че съм някъде, веднага бяга в другата посока - просто си личи, че избягва всякакви срещи с мен.
И накрая се раделихме много тъпо - не се разделихме изобщо. Ние другите си казахме чао, благодарихме си за почивката, а той и гаджето му се изнизаха като пръдня из гащи.
Сега ме е яд, че му показах, че знам какво прави, защото това усра хубавите ни взаимоотношения, готините базици - аз обичам да ме базикат и да базикам хората. Мъчно ми е, че се стигна до тук - просто стана адски адски тъпо.
Вие как мислите - защо той се държа така и защо после изведнъж смени курса. Винаги е било ясно, че между нас нищо не може да има, възможно ли е той малко късно да го е осъзнал и да е решил да се оттегли навреме?
Мисля си дали пък точно това не му е била целта - да се убеди, че и аз го харесвам и после да изчезне, което ми изглежда адски комплексарско и незряло.
Как мислите вие?
|
Пак за същия пич с възрастните дами - обяснете ...
