Първо за майка ми да ти кажа, че тя го защитаваше с по 2-3 изречения при всеки разговор почти до последно. А той към края на връзката ни се опита (според мен) да я използва, като й написа няколко писма, в които обясняваше как "просто няма да се получи" един вид, защото аз съм била много припряна, притискала съм го. Добре, бе, джанъм, оставих го. Сега последвах първия съвет. Опитах да обясня още веднъж. Казах му, че не ме интересува какво прави, че не е част от настоящето ми, че не пиша на него, още по-малко за да го предизвиквам, други работи, не ми се рецитират. А той ми отговаря "тогава на кого говориш", "не ми се обяснявай, мандалото лопна", "нещо искам ли от тебе", "ти започваш". И духна. Надявам се искрено, че ще обмисли казаното от мен и ще престане поне да ми се навира в лицето.

***
Па я сам неграмотна. Пиши ти!