Холдъне... баща ми умря в ръцете ми (съвсем буквално), сукрушен от мисълта какви ще са последствията за синовете му в емоционален и духовен план. Умря във адски мъки и болки. От рак. До последно не помисли за себе си колко ше е хубаво да се оттърве...
Ти си тръгнал да ми хленчиш и малодушно да търсиш позорно бягство във смъртта...
Мозъчните клетки не се възстановяват. Но тяхната деградация може да бъде забавена. И ти трябва със зъби и нокти да се домогваш до всеки допълнителен ден на тоя свят. Заради себе си, заради синовете си и заради всички, на които им пука за тебе. Да търсиш начини. Да изпробваш. Да съдействаш. Почни да си записваш. Тия видеоклипчета, дето искаш да снимаш прислужницата - снимай себе си. Или почни да си водиш записки. Айнщайн е казал, че няма смисъл да помни нещо, което може да си запише. Довери се на айнщайновия опит.
Просто действай. Целта е ясна - война на мозъчната атрофия - с всички възможни средства.

------------------------
Слушай беззвучието...