Холдъне...
не знам какво да ти кажа...
Вместо да впрегнеш потенциала си, с който си разрешавал толкова много проблеми, ситуации, казуси... Легнал си да ми хленчиш и да търсиш път към отвъдното, вместо да се напнеш и да намериш решение срещу загубата на смисъла и КАК да накараш близките ти да се усмихнат. Вместо това ти се чудиш как да им врътнеш пенделски номер за назидание, за да те помнят цял живот колко са виновни и колко са отговорни те за твоето решение за пенделския номер....
СтЕгни се и мобилизирай целия си потенциал да помогнеш на сина си да се ориентира в ситуацията, помогни му в усилията, които полага да намери пътя към тебе. Кажи му, както във притчата: Сине... приближи се докъдето можеш. Останалото разстояние ще извървя сам... За да се срещнем.
Като истински баща.
Намери смисъла заради него. И заради другия си син. Заради майка си. Заради всички, които те обичат, макар че обичта им може да се е скрила под малко по-строгото отношение, което се полага към един истински мъж, а не щадящото, ласкаво отношение към някой ревлив сополанко.
Помисли добре и намери, дяволите те взели, решение. Смисъла на ежедневието е най-истинското предизвикателство в живота, кво ми бягаш по най-малодушния начин от него?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите