С него разговарям нормално,приятелски.Нито се заяждам,нито му давам съвети в живота,освен,ако поиска.Не е малък,за да го поучавам.
И за какво да лъжа тук?Да си губя времето пред компа,за да става сеир.Това никога не ми е допадало.
Когато се опитам да споделя нещо с него, той винаги е на противоположно мнение.Аз търпя.Не се конфронтирам.И винаги аз съм виновен, според него за всичко.
Излиза,че съм най калпавия баща.
Не говоря за материалните неща,а за духовните.Всеки родител иска да има деца ,с които да се разбира.Но не на всеки се случва.
Да не би аз да съм съгласен с всичко,което прави майка ми?Но аз проявявам разбиране и при удобен момент коментираме.Но никога не си налагам мнението.Тя има правото на собствен живот и разбирания и аз ги уважавам,дори и да не съм съгласен.
Сложни са отношенията родители-деца.Генното наследство според мен играе много голяма роля.Проблема е стар колкото света.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите