Обърка се ,че аз винаги съм честен и открит.Не съм крил никога от децата си нищо.Като работех пак беше така.Бях честен и открит с всички.Никого не съм нагрубявал и обиждал.Спестявъл съм крайни изказвания.Винаги гледах да се разбирам с християнска добрина разчитайки,че ще ми се отвърне със същото.Раздавах всичко от което имах по две неща,дори и да ги нямах,но някой е харесал нещо.
"Един наивник на средна възраст" имаше такава книга.
Сега си "сърбам попарата",която съм надробил.
Вече съм изморен от живота.
Имаше една книга не помня автора (беше американски мисля Джон Ъпдайк):
"Уморените коне ги убиват нали".
Май трябва и аз да се самоубивам,но майка ми е още жива и няма да го понесе.
Тоя живот започва да ми тежи.
Всеки ще каже:
-"От какво се оплакваш?Имаш собствено жилище,добра пенсия.Всичко ти е наред.Има хора в много по лошо положение".
Липсва ми нормалното човешко общуване.Приятелката ми идва когато може,но избягвам да я товаря с моите проблеми.Тя си има достатъчно.
Досадно е ,когато някой започне да се оплаква.Споделям ги тези неща тук,защото сме анонимни и никой не е длъжен да чете глупостите на другите.
Който иска ги чете.
Извинявай за дългия пост.Това е добро на нета,че не си длъжен да четеш всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите