Отивам аз, преди седмица някъде, към тъпата Пощенска банка (ПБ, клон), която ми е сравнително далеч от офиса. Има и далеч по близки банки... Но М-во на правосъдието (МП) си има далавера с ПБ и само през нея могат да се плащат таксите за МП. Вървя си по Витошка към тъпия клон на ПБ, тихо, спокойно положение, почти празни тротоари... Август е, месец на отпуските.

И от 50 м. се вижда много хубава мамка, преметнала отстрани на кръста си малко дете. До тях, отегчен, върви бащата и/или съпругът. Майката му казва детето напевно, усмихнато и закачливо "Да-а-а!".

А невръстното, облечено в розово архитормозаторче, отговаря адски ядосано и почти в ултразвук: "Не-е-е!"

И това едно поне десет пъти. Детето е на възраст, в която знаят макс. 10-15 думи.

Идва време да се разминем с тях по тротоара. И аз, подходящо усмихнат, казвам на майката: "Ако беше от мен детето, щях да зная откъде му идва инатът! Но, за жалост, не е..."

Майката се разсмя, това спря ината на детето, и то се разхили, всичко става за секунди.

Представете си какви размени на погледи имахме с майката и съпровождащия късокрак и кривокрак полуидиот в бранд фанелка и дънки...

Както и да е. Наздраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите