Наистина съжалявам, ако първият ми пост ти е прозвучал леко агресивно, но напоследък наистина леко ме дразни апологетичния тон по адрес на всичко- можещите жени, които хем са преуспели професионално, хем са добри съпруги, хем са изключително- качествени майки, хем задоволени и задоволяващи любовници и т.н. Не вярвам в този образ, а съм била и от двете страни на конкретния "медал". Не вярвам в "жената- многомашинничка", но никога не бих отричала правото на всеки човешки индивид да се реализира в избраното от него поприще. Защото няма нищо по- неприятно от това една жена или един мъж да се чувстват като хора, нереализирани и неудоволтворени от начина си на живот. Въпрос на приоритети е. Аз съжалявам, че принудена от конкретните обстоятелства тогава, предпочетох професията пред това да бъда достатъчно дълго с и до детето си. С какво може да е по- реализирана една жена, блъскала цял живот в някой душен офис или продаваща на сергия зиме и лете на някой пазар, от такава, която е избрала да си гледа дома, мъжа, децата ида им се отдаде напълно? И пак казвам- ако може да си го позволи, ако е желание и избор на двама пълнолетни индивиди. Като тук нямам предвид разглезени повлекани, които се чудят на чий мъжки гръб да паразитират.