Скъпа Лили, няма дасе впускам надълго и нашироко по темата, не ми е чак толкова интересна, но ще отбележа, че имах две- три чудесни години в живота си, когато бях нещо като дребна рентиерка, което не значи, че съм "паразитствала" единствено на нечий мъжки гръб и че, противно на ужасното ти мнение за жените- домакини, за които си си създала някаква много клиширана представа, имах време, както да развивам Ентелектуалните си интереси и хобита, така и да се грижа перфектно за дом, дете, домашни и други любимци. И нито за секунда някой не е скучал в компанията ми, тъй като не е имало за какво да си говорим, понеже, видите ли, интересите ми са се ограничили до изгледа на добре- аранжираната маса за хранене, как се прави ефектно макраме или последния крясък при маникюра. Така че искам да те уверя, това време беше перфектно за мен, бях във върхова и физическа, и интелектуална форма, не бях изнервена и сприхава, и не виждам нищо лошо, ако някой може да си го позволи и ако двама партньори са решили да си поделят житейските роли по съответния начин, да не го направят. Почва да ми писва от истерични, самодостатъчни си, можещи всичко "мъжки момичета". Почва да ми писва да съм поставяна зорлем в такава ситуация- когато имаш интересна и перспективна като развитие професия, когато се движиш по пътеката на своето призвание, да, работата е удоволствие, ала за повечето жени работата е единствено средство за оцеляване, от която стават само по- нервни, по- болни, по- сприхави и грозни. Всеки прави своя избор и всеки избор има легитимно право на живот.
Упс, не мислех да съм така многословна.
Редактирано от PipilotaViktualija на 31.03.10 15:07.
|