|
Тема |
Пламене, тогава... [re: *Плaмeн*] |
|
Автор |
ABe (речникаря) |
|
Публикувано | 14.01.09 14:18 |
|
|
нещата не се забелязваха отвън, но вътре в кухнята вече работите отиваха на зле. Училището вървеше само по инерция.
През 87-88-89 г. аз образувах доброволен отряд от родители на деца в училището, в което работех. Милиция в първичния смисъл на думата. От бащи военни, полицаи и бивши такива, че и други доброволци, по-ербап мъже - невъоръжени ходехме, разбира се. Патрулирахме по двойки и тройки около училището, за да спрем главно продавачите на дрога и да озаптим местните хулиганчета. Имахме и мълчаливото съгласие, и подкрепата на районното на милицията. Отначало ченгетата много се заядоха, но като ги праснеш със закона в челото... усмириха се. Хаха, на две деца от моя клас бащите им бяха адвокати.
Много набързо прочистихме не само около нашето училище, но и наоколо в квартала.
После, като напуснах през лятото на 89 г., родителската милиция се разпадна.
И много бързо кварталът беше отново завладян от гнусната криминална сволоч.
Иначе си прав. Сега са басси ексцесиите.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.Редактирано от ABe на 14.01.09 14:19.
|
| |
|
|
|