|
|
| Тема |
 За съдбата (провокирано от темата на NikiFin) |
|
| Автор |
naivnoku4e (новак) |
|
| Публикувано | 31.12.08 13:17 |
|
|
|
Ето това ми отговори NikiFin в нейната тема:
Оженила съм се не за приятел, нито за мъж в който съм била влюбена до уши, а за този, когото съдбата ми е посочила. Да, точно така, като го видях от пръв поглед, преди дори да се запознаем първата ми мисъл беше За този ще се ожениш. Едва ли е правило хората така да се женят, но имам още няколко познати, на които така им е бил посочен житейския партньор. Зет ми примерно, на сестра ми мъжа на някакъв църковен празник я видял за пръв път в църквата в камарата и пак е получил същата мисъл като мен и подтик да направи всичко да се запознае точно с тази жена.
Та се замислих, какво трябва да разбираме под понятието "съдба". Как да разбираме в дадена ситуация, че точно съдбата ни диктува или подскавза да направим нещо. Говоря за случаите, когато няма обстоятелства, които да сме анализирали и които да клонят в наша полза, а когато нещо ни хрумва от някъде спонтанно, без да се замисляме логически. Бихте ли се ръководили от това, което една такава съдба ви показва? А случвало ли ви се е нещо да ви го подскаже съдбата и то наистина да бъде благоприятно за Вас?
Това ме подсеща за един виц, в който един каубой го гонило едно индианско племе и когато го настигнали, той си казал: "Е, сега ти ебаха майката", вътрешният му глас (или съдбата му) отговорил: "Още не са, още не са, убий вожда!". Обрънал се пичът, стрелял във вожда и онзи предал Богу дух. Тогава вътрешният му глас (или съдбата) му казал: "Е, сега наистина вече ти ебаха майката!"
Ooops, sorry, това беше предвидено за женския клуб, но можете да пишете и тук.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от naivnoku4e на 31.12.08 13:19.</EM></FONT></P>Редактирано от naivnoku4e на 31.12.08 13:23.
| |
| |
| 
|
|
