Не е съвсем така. Истината е, че аз направих грешка /поредната/. Той много ме обичаше и аз него, но явно е решил, че съм неспасяема история. А аз не съм. Просто трябваше да преборя някои неща и той много добре знаеше това. Всъщност като поиска да се разделим каза, че се е изчерпал, а не, че не ме обича повече. Мисля, че го нараних и може би в момента наистина си мисли, че не трябва да сме заедно. Усещам, че такива чувства като нашите не могат да изчезнат просто така. Най-тъпото е, че в мен наистина настана прелом, не само на думи. Никога през живота си не съм обичала някого така, а мисля, че и той. Не става въпрос за изневери и т.н. баналности.
Вярвам, че като не живеем на едно място и се виждаме само от време навреме, той ще усети по-ясно нещата. Не искам да му досаждам, но според мен в момента проявява и малко инат, освен, че сигурно е уморен от мен. Аз съм тази, която попита дали ще се виждаме. В началото той каза, като мине време ще видим, а след няколко дни каза, че е размислил и може да се виждаме и чуваме. На тези които смятат, че си оставя вратичка за секс - не мисля - той не е слабохарактерен мъж и точно затова се случват нещата в момента.
Моля ви, не се подигравайте, чувствам се много гадно, защото сега ще трябва да се опитвам да оправям дълго време нещо, което беше радко срещани взаимоотношения и любов. Достатъчно гадно ми е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите