не на всякъде нещата са еднакви. най-неприятно е, когато на две места ти се случи да работиш и направиш неизбежната съпоставка. тогава особено ясно виждаш, че никак не са еднакви - нито хората, нито местата. лошото е, ако решиш, че ще търпиш чужда простотия само защото други неща са ти по-важни, от които не искаш да се лишиш - например пари, знания, други облаги или екстри. тогава простотията наистина е проблем и се нуждаеш от "необходимото безразличие" или пък я инкорпорираш хах (защото така изобщо не пречи), иначе просто си тръгваш/сменяш въпросното място, по един или друг начин.