Това е темата ми, която писах в женски форум, знам, не е редно и тук да я поствам, ако трябва, изтрийте я.
Просто ми е много тежко, не мога да си отговоря на куп въпроси....
Ето :
Искам да се разплача, а не мога, буцата стои в гърлото ми......шопинга лекувал.....вчера си купих какво ли не, не става, заспах с приспивателно.....започвах да пиша няколко пъти и изтривах....какво ли искам да чуя, не знам....
Започвам с историята ми - ТОЙ връхлетя в живота ми като хала, ей така , изведнъж.Минало е много малко време от както бяхме заедно и само 3 дни, от както той не иска нищо с мене! Само за месец и половина, ТОЙ ми показа обичта си, показа ми какво е да се грижиш за чуждо дете (моето), поканих го за една вечер в къщи, той започна всяка да остава, всичко беше като в приказка, аз чак започнах да се чувствам много притисната от толкова събития наведнъж. Сама съм от 6 години, досега никой мъж така не е проявявал интерес към мен и детето ми(най-вече).......помагаше ми финансово, помагаше ми във всичко.....казваше, че такава жена е търсил, раздели се седмица след нашата голяма страст с жената с която живееше(това със сигурност го знам), на църквата си пожелал винаги да бъдем заедно.......направихме в неделя резервация за почивка, във вторник му креснах по телефона, за което се извиних....след час ми се обади и ми каза, че не иска повече да бъде с мене, че иска да е сам, иска да приключим.....леллеее, в такъв шок изпаднах, бях на работа, щях да припадна,за почнах да му звъня, да го питам какво става, защо е взел това решение, как така изведнъж.....е, убедителен отговор не получих, каза, че бил се заклел пред себе си, че никога повече няма да позволи жена да му кресне, предишната дама била такава, явно му е психична травма това, но.....така да зарежеш всичко с лека ръка....та детето пита все за него, на всички разказваше колко е щастлив с мен....аз бях истерясала, това не го очаквах....не желаеше да се видим, само по тел. комуникирахме.....аз му звънях и звънях.....извинявах се, казвах му да даде още един шанс.....не и не........оставих го един ден, обадих му се, пак аз монолог водих повече, той само каза, че не си е променил решението......каза, че няма какво друго да каже и направи, съжалявал и това е, решението му било окончателно, поисках среща, каза, че някой ден ще ми се обади за кафе, но нищо повече......звучеше категоричен!
Тежко ми е, много ми е тежко, боли ме......
Уж съм силна жена, сама се справям с толкова проблеми, а сега стоя безпомощна, пуша, не се храня и ....
Единственото нещо, което искам е да си го върна, да се пречупи всичко в него, с цялото си сърце го искам
Каза още, че тези дни се чувствал добре, излизал, мислел си за работата, не бил готов за нещо повече, а на мен само преди седмица ми казваше как ще обзавеждам, как иска да сме заедно.....
Ами, написах го, не ми стана по леко, напишете ми и вие нещо, ако може, отговорете ми що за държание е това, как да разгадая поведението му, обвинете ме, каквото искате.....
|